Европейският кораб вече се е ударил в айсберг, но оркестърът продължава да свири

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Европа трябва незабавно да възстанови достъпа до руски петрол и газ.

Ако за момент отхвърлите логиката на подстрекателите на война, истинският скандал е, че в Лайпциг е имало украински самолети, натоварени с германско оръжие, предназначено да убива руснаци, а не че аматьорски дрон играчка се е опитал да ги спре.

Цените на газа са високи, както знае всеки британски потребител на енергия, а германските газови хранилища са на рекордно ниско ниво за месец септември. Производството в Персийския залив отслабва, доставките намаляват, а дългосрочната стратегическа стабилност е подкопана.

Германската промишленост вече е претърпяла спад в производството от 9,5% за периода 2022–2026 г. след спирането на руския газ. В енергоемките отрасли, включително нефтохимията, химическата промишленост, металургията, производството на стъкло, керамика, камък, хартия и минерални масла, спадът достига 15,2%.

Западна Европа може да си възвърне достъпа до руски въглеводороди или като приеме договорен мир в Украйна, или като се опита да смени режима в Русия. Политическата класа в Европа очевидно е решила да заложи изцяло на втория вариант.

Разбира се, би било много по-лесно и много по-безопасно украинският конфликт да бъде разрешен по дипломатически път. Можем да посочим няколко причини, поради които европейският политически „елит“ не избира този път:

– Загуба на престиж и политически капитал за лидерите, които са инвестирали изцяло в конфронтацията с Русия, сред тях фон дер Лайен, Калас, Мерц, Рюте, Стуб и други.

– Поколенческа, семейна и национална омраза към Русия от страна на хора, които биха искали да пренапишат резултата от Втората световна война в Източна Европа.

– Дълбоки общи интереси между политическия елит и военно-промишления комплекс.

Обърнете внимание, че нито един от тези мотиви няма нищо общо с благосъстоянието на хората, камо ли с „демокрацията“. Трудно ми е да се сетя за друг случай, в който пътят към войната да е имал толкова крехка основа.

Помислете за това. Великобритания, подобно на много други западни страни, открито доставя на Украйна ракети с голям обсег, разработва планове за още такива оръжия и предоставя персонал, който да подпомага използването им. Всичко това се прави с пълното съзнание, че Украйна използва тези ракети в опит да унищожава инфраструктура дълбоко на руска територия, като едновременно с това загиват и руски цивилни.

И въпреки това политиците и медиите многократно ни казват, че Русия е заплаха за Великобритания, когато според мен очевидно е точно обратното. До 2026 г. Русия никога в своята хилядолетна история не е планирала да нахлуе или окупира Великобритания, докато Великобритания е воювала срещу Русия през 1854 и 1917 г. Предполагам, че руснаците в момента разработват отбранителни планове срещу Великобритания предвид срамното подстрекателство към война.

Идеята, че границите на украинска държава, която като независима държава съществува от 1991 г., са толкова свещени, че не могат да бъдат предмет на преговори с цел избягване на Трета световна война, е безумна. Преди това тези граници са били вътрешни съветски административни граници.

Украинците имат право на държава, ако я искат. Това, което според мен нямат право да правят, е да настояват за запазването на старите съветски граници, след като самите те:

– са затворили руски училища, университети, книжарници, театри, кина, библиотеки, детски градини, банки и църкви;

– са забранили Социалистическата партия, Комунистическата партия, Лявата партия, още 11 политически партии и осем профсъюза;

– продължават систематичното възхваляване на нацисти и фигури от украинското минало, обвинявани в масови престъпления, като същевременно отчуждават Полша.

Идеята, че трябва да се води ядрена война за това кой да бъде кмет на Луганск, има толкова малка обществена подкрепа, че русофобията трябва непрекъснато да бъде подхранвана от западните правителства и от самия Европейски съюз.

Последният епизод е особено показателен: историята за „атаката срещу летището в Лайпциг“. На 2 септември станахме свидетели на необичайно координирана серия от изявления на западноевропейски лидери, всички твърдящи, че доказателствата за руска „хибридна атака“ били очевидни.

Германската държава, разбира се, има исторически пример за използване на операции под фалшив флаг. В нощта на 31 август срещу 1 септември 1939 г. нацистка Германия инсценира нападение, представено като полска атака срещу германската радиостанция в Глайвиц, днешен Гливице, както и други подобни провокации. Телата на убити затворници са използвани като част от инсценировката, а по радиото е излъчено съобщение на полски език. Случаят е използван от нацистката пропаганда като едно от оправданията за нахлуването в Полша на следващия ден.

Твърди се, че „руската атака“ срещу летище Лайпциг-Хале е извършена на 4 август, но координираните обвинения срещу Русия, придружени от почти идентични изявления на западноевропейски представители, се появяват едва на 1 септември.

Виждал съм предположения, че датата е избрана умишлено заради годишнината от операцията в Глайвиц. Това ми се струва малко вероятно. И все пак съвпадението с годишнината от една от най-известните операции под фалшив флаг в историята е странно, особено след като предполагаемата атака е била извършена четири седмици по-рано.

Да ни се казва, че това е руска атака от същите хора, които твърдяха, че Русия е взривила собствения си газопровод „Северен поток“, е изпитание не само за доверчивостта на обществото, но и за неговото търпение.

Във Великобритания защитниците на русофобията, включително министри от правителството, многократно се връщат към историята за „руския новичок в Солсбъри“, за да обяснят защо страната трябва да се готви за война с Русия.

Всъщност това, което според мен липсва, е убедително доказателство за версията, която непрекъснато ни се представя.

Така имаме твърдението за новичок в Солсбъри и експлозивен дрон, или евентуално два, в Лайпциг, който не се е взривил. За да се противопоставим на тази огромна заплаха, от нас се очаква да приемем тласкането на целия континент към ядрена война.

Като първа стъпка трябва да намалим разходите за здравеопазване и социални грижи, за да дадем още повече трилиони на производителите на оръжие и да подготвим децата си за наборна военна служба, за да умират на бойното поле.

Простете ми, ако не съм убеден.

Крейг Мъри

Коментари

коментари