Европоплювковци! Българските евродепутати срещу националния интерес – сервилност към Брюксел или политическо късогледство!?

Почти
цялата ни група евродепутати с малки
изключения прие на свое общо събрание
да изпрати писмо до премиера
ни Радев, изпълнено със заклинания от
рода, че е крайно време той да заеме
верноподаническото си място в
европолитическата диаспора, че е крайно
време да не се прави на интересен, когато
Европа се готви за война, че, ако проявява
симпатия към Путин, би трябвало да го
каже открито, за да могат да го изхвърлят
от плановете си европейските лидери и
да го дамгосат като европредател. Като
некадърни пианисти в европейския бар
толкова можаха да измислят нашите родни
евродепутати, загрижени не за България,
а по-скоро за собственото си положение
в европарламента. Защото там правилата
са изключително строги, ако слушаш кака
си Урсула, печелиш, докато си депутат,
и после, когато вече не си – винаги ще
има хляб за теб и то намазан дебело с
масло и с мед.

Срамното
в случая е, че по нашите медии и най вече
в независимите сайтове виждаме как
отделни евродепутати от страни като
Испания, като Португалия, като Гърция,
като Словакия, като Италия и други
застават на трибуната, не да се кълнат
във вярност на Урсула фон дер Лайен, а
честно да заявят какви вреди тя с
действията си нанася на Европейския
съюз. Тези отделни евролястовички са
всъщност проблемът на Европейския съюз,
тоест фитилът, който може да доведе до
взривяване му и същевремнно са оная
ваксина, която отсега започва да действа
оздравяващо на Европа. Която в края на
краищата трябва да се пребори с фаталната
за континента ни зараза.

Позицията
на нашите евродепутати по отношение на
собственото им правителство е дълбоко
компрометираща ги. Дори в сегашния
Европейският съюз рядко се приема някой
от евродепутатите, изпратен да защитава
интересите на държавата си, да се обяви
открито срещу легитимно избрания премиер
и легитимната власт там. Някой може да
каже – това го могат само българите. Може
и да не е вярно, но е факт, че в момента
единствено българските евродепутати
си позволяват подобни изпълнения. Не
че немските евродепутати бликат от
любов към Мерц или френските от подобни
чувства към Макрон. Въобще другите
депутати от всякакви европейски страни
могат и да имат претенции към собственото
си правителство, но има нещо което се
нарича национални интереси и те са за
тях легитимна позиция.

Дори
евродепутатите ни да бъдат абсолютно
разочаровани от сегашното управление
на държавата, могат винаги да си подадат
оставката, с която да покажат, че от
морални и други принципи не са съгласни
да представляват правителството на
тази държава и нейния премиер конкретно.
Това би било най-честната постъпка. Ние
обаче се нагледахме на евродепутатски
мимикрии – няма да цитирам името на една
популярна наша журналистка, любимка на
публиката, която с подскоци, на които
би завидяло всяко горско зайче, се
присламчи от една в друга и в трета
партия, само и само да си запази поста
в европарламента. Вероятно и нашите
евродепутати – а лошият пример е
заразителен, както казват руснаците –
вече са се замисляли не толкова за
политическите си ангажименти към
родината, а по скоро за своето скоротечно
и така несигурно бъдеще.

Що се
отнася до критиката към позицията на
нашето правителство, бих допуснал, че
тяхното изявление няма как да не е било
предварително съгласувано с генералшата.
Може би тя по този начин през тях се
опитва да накара нашия премиер малко
да се сапикасва, както казваха едно
време в нашето село, и да се сети, че
свободомислия в изказванията и в
действията в разрез с инструкциите на
брюкселската кохорта будят тревога
сред тях. Както и фактът, че България
все повече започва да се ангажира пряко
в процеса на черноморската сигурност
и то не като участник или потърпевш, а
като водеща дипломатическа сила, която
се стреми да обедини около себе си
останалите. А не както някога само да
се присламчва към другите. Пътят сигурно
няма да е лесен, но това, че се е захванало
нашето правителство, е достойно за
уважение, след като досега само сме
подсмърчали покрай европейските народи.
На кого това е неудобно, тепърва ще се
види.

Ако
някой е решил да воюва с Русия, така
яростно декларирайки го, от сега трябва
да знаят нашите 17 евродепутати, че като
един мини взвод веднага ще получат
разрешение да тръгнат на източния фронт.
Може би това ще е нашият принос в
натовските действия за разпалване на
война с Русия. Останалата част от народа
ни, което не е нужно да го сочат всевъзможни
социологични и всякакви други проучвания,
последната му мисъл е да тръгва на война
срещу когото и да е, а преди всичко срещу
Русия. Умният завет на дедите е – в
такава ситуация, пушки при нозе!

Бедата
идва от това, че и най-върлият евроатлантик
все се надява, че Путин само ни плаши,
но нищо няма да направи. Ако не изпиеш
с един руснак петлитровка със самогон
и не си замезваш с пуд сол, няма да
разбереш, какво се върти в главата му.
Едва тогава може да ти стане ясно, що за
народ е това. И няма да объркваш
добронамереността към свои славянски
братя и към останалите народи с готовността
му на часа да застане срещу всеки, който
посегне на страната му. И да воюва до
край, тоест до Победата. Не малко от
въпросните славянски народи в това
число сега и украинския са си опарвали
пръсти и дълго време са ги духали. Да не
говорим за другите, неславянските, които
са посягали към тая страна. Така че нека
да разсъждаваме поне адекватно на
историческата даденост, когато е въпрос
на грамотност, най-общо казано, и на обща
култура в частност, а не на някакви
имагинерни спортни страсти на „анти“
и на „за“.

Редно
е човек, когато става въпрос за интересите
на народа му и се намира на такава
европейско важна позиция, да мисли
адекватно и в главата му да не се върти
нищо друго, в това число дали ще получава
по-нататък, когато не е евродепутат,
съща заплата или няма да е получава,
дали ще има работа в европарламента или
няма да има, а единствено дали народа
му, който го е изпратил там и го е изхранвал
толкова години, ще бъде защитен и ще
просперира.