Еврото вчера разплака пенсионерите, на заплата ще разплаче и останалите

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вчерашният ден се оказа студен душ за хиляди пенсионери. Не заради времето, а заради цифрите. Пенсиите, превърнати в евро, изведнъж изглеждат по малки, по леки и по унизителни. Сумата е същата, казват ни експертите. Покупателната способност не се била променила. Само че психологията не признава формули и таблици. Когато видиш труда на цял живот свит до няколкостотин евро, не ти трябва икономист, за да се почувстваш ограбен.

Досега левовете създаваха илюзия за мащаб. Четири цифри на разписката звучат по достойно от три. Вчера тази илюзия се срина. Пенсионерите първи усетиха удара, защото те първи броят всяка стотинка и защото за тях няма резервен план. Няма допълнителен доход, няма възможност да наваксат с повече работа. И когато числото в евро изглежда смешно малко, това боли.

Но това е само началото. Истинският шок предстои, когато и работещите видят заплатите си в евро. Тогава ще стане ясно, че сълзите не са само за пенсионерите. Хора с уж прилични доходи ще се събудят с усещането, че трудът им струва по малко, отколкото са си мислели. Заплата, която в левове звучеше солидно, в евро ще изглежда обидно скромна. И пак ще ни обясняват, че нищо реално не се е променило.

Само че реалността не е само в цените и статистиката. Реалността е в усещането за справедливост. А когато държавата години наред поддържа ниски доходи и после ги превърне в още по дребни числа, доверието се топи. За пенсионерите това вече е факт. За останалите тепърва предстои.

Еврото не плаче. Плачат хората. Вчера бяха възрастните. Утре ще сме всички останали. И тогава няма да помогнат нито уверенията, нито брошурите, нито празните приказки за светло европейско бъдеще. Защото сълзите не се смятат по курс, те се усещат.