На 28 октомври 1933 г. в Петрич се ражда един от най-обичаните български поети – Евтим Евтимов. Днес си спомняме за твореца, чиито думи говорят за любовта, копнежа, раздялата и онези чувства, които понякога са толкова силни, че трудно намират място в обикновения разговор.

Наричат го поетът на любовта, но зад това определение се крие много повече от романтична душевност. В стиховете му живеят още носталгията по родния край, привързаността към България и човешката потребност да бъдем обичани и разбрани.

От учителската стая до голямата литература

Преди да се превърне в разпознаваемо име в българската литература, Евтим Евтимов работи като учител в продължение на десет години. Завършва Института за начални учители в родния си Петрич през 1952 г., а първото му стихотворение е публикувано още през 1951 г. във вестник „Пиринско дело“.

По-късно се посвещава и на литературната редакторска работа, като заема ръководни длъжности в издателство „Народна младеж“, списание „Пламък“ и вестник „Литературен фронт“. През творческия си път издава над 40 книги.

Интересен детайл е, че родният Петрич остава важна част от неговия поетичен свят. Южната природа, спомените от детството и усещането за принадлежност към родния край намират отражение в творчеството му.

Стиховете му се превръщат в песни, които всички познаваме

Едно от най-впечатляващите неща в творчеството на Евтим Евтимов е, че думите му не остават затворени между кориците на книгите. Те заживяват собствен живот чрез музиката.

Поетът е автор на текстове за повече от 100 песни, създадени в сътрудничество с композитора Тончо Русев. Сред най-популярните са:

„Горчиво вино“ – в изпълнение на Веселин Маринов и Панайот Панайотов.

„Високо“ – емблематичната песен на ФСБ.

„Грешница на любовта“ – изпълнена от Лили Иванова.

„Обич за обич“ – песен, позната в изпълненията на български популярни певци.

Тези песни показват колко естествено поезията му преминава от страницата към сцената и достига до хора, които невинаги посягат към стихосбирките.

Защо стиховете му продължават да докосват хората?

Може би защото Евтим Евтимов не представя любовта като съвършена приказка. В неговия поетичен свят тя носи и радост, и съмнение, и болка, и надежда. Тя е чувство, което може да промени човека, да го направи уязвим, но и да му даде сили да продължи.

Поетът умее да говори за сложните човешки преживявания с думи, които звучат близко и разбираемо. А когато към тях се прибави мелодия, те се превръщат в песни, които остават в паметта на поколения българи.

През 2006 г. Евтим Евтимов е удостоен с орден „Стара планина“ – първа степен, а сред отличията му е и националната литературна награда „Никола Фурнаджиев“. Той умира на 8 юни 2016 г. в София, но творчеството му продължава да бъде част от българската литературна и музикална памет.

Евтим Евтимов остави след себе си не просто стихове, а думи, в които много хора продължават да откриват собствените си истории.

Снимки: Издателство „Персей“

Материалът Евтим Евтимов – поетът, който превърна любовта в стихове и песни е публикуван за пръв път на Животът е любов.

Коментари

коментари