Финансовият Чернобил напълно затрупа Турция и нейното ръководство.
По публикации в международни и турски делови медии, данни на Европейската комисия и Bloomberg. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Разпадът на надзорния щит в Анкара и сметката от 20 милиарда долара
Системата за ръчно управление на турската икономика, изграждана методично в президентския комплекс Бещепе през последното десетилетие, се пропука точно там, където властта в Анкара твърдеше, че държи пълен контрол — в банковия и капиталовия надзор. На 16 септември седем компании за управление на портфейли спряха изплащането на средства по заявки на клиенти, а последвалата принудителна ликвидация на 131 инвестиционни фонда разкри финансова дупка, оценявана от пазарни анализатори на над 20 милиарда долара.
Почти половин милион души — приблизително 455 000 дребни и институционални инвеститори — се оказаха с блокирани активи в схема, която по мащаб надхвърля локалните банкови трусове в републиката от края на 90-те години. Доцентът по политически науки в истанбулския университет „Сабанджъ“ Берк Есен определи случващото се като „финансов Чернобил“ — диагноза, която засяга едновременно борсовата инфраструктура, реалния сектор и вертикалата на властта.
Когато загубите засягат спестяванията на градската средна класа и анадолския бизнес едновременно, административните обяснения престават да работят.
Оставката на Шахап Кавчъоглу от поста председател на Агенцията за банково регулиране и надзор (BDDK) в сряда дойде като логичен, макар и закъснял опит за саниране на политическите щети. Опозиционните депутати в Меджлиса директно обвиниха ведомството на Кавчъоглу, че е издало банкови и финансови лицензи на групировки, участвали в източването на фондовете. За наблюдателите в Анкара фигурата на самия Кавчъоглу носи допълнителна символика: именно той ръководеше Турската централна банка в периода 2021–2023 г., когато агресивното сваляне на основния лихвен процент въпреки двуцифрената инфлация отприщи валутната криза и изтласка милиони турски граждани към рискови борсови инструменти.
Механиката на борсовия балон: как спекулативните фондове подмениха реалния капитал
За да се разбере как 131 фонда натрупаха пасиви за десетки милиарди долари без намесата на регулаторите, трябва да се върнем към промяната в икономическия курс на Анкара след изборите през май 2023 г. Когато министърът на финансите Мехмет Шимшек и управителят на централната банка Фатих Карахан наложиха ортодоксално затягане и вдигнаха основната лихва до 50%, достъпът до евтин банков кредит за турските компании секна рязко.
В условията на скъпо финансиране и постепенно свиване на скъпоструващата държавна схема за валутно защитени депозити (KKM), част от свободния капитал в страната се насочи към специализирани и свободни инвестиционни фондове (serbest fonlar) на Истанбулската фондова борса (Borsa İstanbul). Според разследванията, цитирани в деловия печат, седем портфейлни дружества са използвали тези фондове не за диверсификация на риска, а за класическа пазарна манипулация.
Механизмът е технически прост, но изисква институционално затваряне на очите:
Изкупуват се акции на нисколиквидни публични дружества с малък свободно търгуван обем (free float). Чрез кръгови сделки между свързани фондове котировките на тези книжа се напомпват десетки пъти над реалната им счетоводна стойност и оперативна печалба. На хартия фондовете отчитат феноменална доходност, което привлича нови вложители, а изкуствено завишените активи служат като обезпечение за допълнителни кредитни линии.
В момента, в който пазарът навлезе в ликвидна суша през септември и първите големи играчи поискаха да изтеглят парите си в брой, се оказа, че насреща няма реални купувачи. Цените се сринаха вертикално, а портфейлите се оказаха пълни с неликвидни хартии без покритие.
Източник: pogled.info



Post Comment