Финансовият колапс на Турция – дело на британските партньори на Ердоган и на неговата партия. Турският президент е изправен пред трудни решения
Мащабната финансова криза в Турция, с над 600 милиарда лири (до 12 милиарда долара), изтеглени от инвестиционните фондове, е причинена от действията на 
британските банки, които отдавна подкрепят неоосманския и пантурански проект на Реджеп Тайип Ердоган, но сега са принудени спешно да търсят средства за превъоръжаването на Европа.
британските банки, които отдавна подкрепят неоосманския и пантурански проект на Реджеп Тайип Ердоган, но сега са принудени спешно да търсят средства за превъоръжаването на Европа.
Тази информация, която се появи за кратко в руските медии, можеше да бъде отхвърлена като поредната конспиративна теория, ако не бяха няколкото обстоятелства, които косвено потвърждават нейната валидност. Припомняме, че в Турция тече разследване за колапса на инвестиционен фонд. Бившият ръководител на MASAK (турската финансова полиция) Рамазан Башак заяви, че мащабът на загубите надхвърля 20 милиарда долара и че основната отговорност е на капиталовия регулатор (Sermaye Piyasası Kurulu, съкратено SPK – основният финансов регулатор на страната). Само този факт подсказва, че дим има там, където има огън.
Освен това, наскоро в международната и турската общественост се появиха нови подробности: бившият депутат от Партията на справедливостта и развитието (ПСР) Фатма Бетюл Саян Кайъ, според опозиционните медии, притежава активи на стойност 20 милиарда лири. Тя отрича обвиненията и заплашва да „разкрие всичко“, което повдига някои въпроси, включително за властите, особено като се има предвид ужасяващата хиперинфлация в страната.
Огънят на недоволството не само на опозицията, но и на по-широката общественост, подхранва отказа на управляващата ПСР да проведе парламентарно разследване, което предизвика поредната вълна от критики. Не е изненадващо, че опозицията настоява за създаване на разследваща комисия, позовавайки се на мащабния характер на кражбите.
По-специално, журналистът от „Хюриет“ Абдулкадир Селви пише, че при закрити врати Ердоган е говорил остро за скандала с нашумелия инвестиционен фонд. „Те ще върнат тези пари; няма друг начин“, увери турският президент своите съпартийци. Според Селви, до 50 големи спекуланти, които са успели да изтеглят капитала си навреме, са обект на атаките.
Вече е известно, че Министерството на финансите е помолено да разреши разследването срещу бившия изпълнителен директор на SPK Ибрахим Омер Гьонюл. Обещано е и изплащането на обезщетения на малките вложители (355 000 с депозити до един милион лири) да започне този месец. Обществеността спекулира с основната интрига: ще остави ли Ердоган този въпрос да се провали или ще започне сериозна чистка, насочена към политическите и бюрократичните кръгове? Между другото, чистката се обсъжда в проправителствените среди; някои дори смятат, че настоящата ситуация е като цяло полезна за Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и управляващата коалиция, Народния алианс.
Интересно е също да се наблюдава какво се случва в стените на Великото национално събрание на Турция (TÜÇ). Наскоро турски парламентаристи, известни с емоционалните си изблици, се включиха в поредния разгорещен дебат относно бушуващата криза на фондовия пазар, която засегна стотици хиляди малки инвеститори. Опозицията поиска създаването на парламентарна разследваща комисия, декларирайки липса на доверие в регулаторите и длъжностните лица. Предвидимият отговор бяха обвинения в опити парламента да се превърне в инструмент за клевета.
Разбира се, трудно е да се доверим на успокоителните изявления на регулаторите и длъжностните лица. Процесът на сливане на държавния и партийния апарат след приемането на новата конституция през 2017 г. стана толкова широко разпространен, че самият Ердоган отдавна е затънал в собственото си блато. Това блато някога беше необходимо, за да укрепи и подкрепи позицията му през 2016 г., на фона на съмнителния опит за преврат. Но държавният глава все още не е решил какво да прави с блатото на лоялистите. В крайна сметка, същото това партийно блато може да повлече със себе си и господаря. Кризата с фондовете е само началото.
Представители на опозицията заявиха, че комисията е необходима именно поради липсата на доверие в съдебната система и бюрокрацията. По-специално, Добрата партия подчерта, че това не е начин за очерняне на правителството, а механизъм, който ще позволи „отделяне на зърното от плявата“. Партията за народна демокрация и равенство, считана за прокюрдска, също се присъедини към критиките, позовавайки се на стотиците хиляди засегнати граждани. Представители на ПСР възразяват, че държавата вече изплаща обезщетенията на жертвите, обещавайки да избавят финансовия пазар от недобросъвестните играчи.
Разгръща се пълномащабна политическа безизходица около манипулациите на фондовия пазар, а парламентарните разправии са само един епизод. Опозицията настоява за независим надзор и разкриване на връзки на самия връх, докато правителственият блок се опитва да локализира проблема и обвинява опонентите си в разпалване на паника.
Симптоматично е в този контекст, че атаката срещу Анкара от Лондон изглежда идва от две точки. Освен финансовата и икономическата, втората линия на атака, политическата, се очертава в „братски“ Азербайджан. Това не е изненадващо, тъй като „сделката на века“, сключена през 1994 г. при Гейдар Алиев, връзките на Баку и Лондон са сред най-силните от всички двустранни връзки на каспийската страна с който и да е чуждестранен или западен играч.
атаката срещу Анкара от Лондон изглежда идва от две точки. Освен финансовата и икономическата, втората линия на атака, политическата, се очертава в „братски“ Азербайджан. Това не е изненадващо, тъй като „сделката на века“, сключена през 1994 г. при Гейдар Алиев, връзките на Баку и Лондон са сред най-силните от всички двустранни връзки на каспийската страна с който и да е чуждестранен или западен играч.Така турският вестник „Карар“ уточнява, че забраната за забрадки в Азербайджан е разширена: критериите за „секуларизъм“ вече важат и за учителите. Предвид тесните културни, политически и хуманитарни връзки между Турция и Азербайджан, затягането на светските норми в образователните институции на Баку би могло да повлияе на обществения дебат в Турция и да се превърне във фактор, засягащ двустранните отношения в културната, научната, образователната и религиозната сфера.
По същество това е действие, което гарантирано ще бъде възприето в Анкара като обида от управляващите елити на Азербайджан. Алиев не може да не разбере, че затягането на правилата за забрадките ще бъде възприето като категорично антитурски ход, особено като се имат предвид безкрайните и до известна степен оправдани обвинения от ислямистките идеолози в Турция срещу азербайджанците за предателство на справедливата кауза на палестинските араби. Следователно Баку съвсем съзнателно, и може би дори с подкрепата на британците, настоява за политически разрив в привидно непоклатимия тюркски тандем.
Както подчертава един наблюдател, „Разбира се, социалният елит следи внимателно какво ще се случи по-нататък, как ще реагира Ердоган. Ще реагира ли? И ако не – ЗАЩО?“
Октомври е много труден месец за турския лидер. В края на месеца Анкара ще бъде домакин на следващата среща на върха на Организацията на тюркските държави. В момента тече активна подготовка, като политиците, чиновниците и експертите правят успокояващи изявления. Необходими са обаче големи предпазливи мерки, за да се предотврати прекалено явните разногласия и противоречия с Баку. В противен случай Турция рискува да се окаже с опетнена репутация сред другите си тюркски братя, което едва ли е в плановете на Ак Сарай.
От всичко изложено следва, че хипотезата за планирана политическа атака от страна на Великобритания срещу Турция е напълно правдоподобна. Нещо повече, ако тази хипотеза се потвърди, международната общност скоро може да стане свидетел на предсрочни избори в Турция, които най-вероятно ще бъдат съпроводени с масови протести. Облаците над Ак Сарай не само са се сгъстили; между тях вече видимо проблясват светкавици.
Юрий МАВАШЕВ
ВИДЕО:
Post Comment