Фронтът се срути. От Купянск до Запорожие Украйна губи контрол
Руските войски изненадващо бързо превзеха силно укрепения град Северск в Донецка област и вече пътят към последната украинска отбранителна линия Славянск–Краматорск е открит. Това допълва успехите в Купянск, Волчанск, Покровск, Мирноград и Гуляйполе в Запорожка област и става ясно, че фронтът е пробит на няколко места и че положението на Украйна от трагично става безнадеждно. За първи път Владимир Путин заговори за Новорусия, част от която е и Одеса.
Междувременно новината от днес е, че всички човешки резерви и новомобилизирани украинци отиват за окомплектоване на десантно-щурмовите и щурмовите подразделения на ВСУ. За другите части попълнения не се предвиждат, като става ясно, че до края на декември и Чуждестранният легион ще бъде разформирован в полза на щурмовите бригади, което пък кара много от наемниците да се опитват да прекратят договорите си. Всичко това показва колко големи са загубите в тези подразделения, които по принцип са елитните във ВСУ, и е пряк резултат от безкрайно глупавите опити за някаква „перемога“ на Зеленски, Сирски и сие.
В същото време ЕС замразява дългосрочно блокираните руски активи, което поражда съмнения доколко и дали въобще са налични. В България правителството подаде оставка, много хора си отдъхнаха и си върнаха надеждата, че българският лев може да бъде спасен. Каква е връзката между всички тези събития?
Русия взе нещата в свои ръце и уверено върви към достигане на целите си. И това не включва просто денацификация и демилитаризация на Украйна и връщане в пределите на Руската федерация на изконно руски земи. Целта е руската държава да бъде защитена от всяка заплаха, идваща от запад. Ненапразно едно от изискванията е изтегляне на НАТО в границите отпреди 1997 година. Всеки прекрасно разбира какво означава това. И ако някой си мисли, че руснаците няма да го постигнат по един или друг начин, може спокойно да отиде и да си запази час при психиатър.
С действията си на бойното поле и на дипломатическия фронт Русия определя дневния ред в Европа и света. Оттук идват и истеричните реакции и хаотичните действия тип „свободен електрон“ на европейските псевдоелити. След като Тръмп ги пусна по пързалката и реши да се присъедини към масата на победителите, евровампирите с голяма болка започнаха да осъзнават, че всъщност са дребни рибки в свят на акули, който на всичко отгоре самите те създадоха. А в този свят ролята на малките риби е да бъдат част от менюто.
Затова за тях и за Зеленски е въпрос буквално на живот и смърт Украйна да продължи да воюва, в опит поне да бъде отложено неизбежното. Те много добре осъзнават, че без американска защита тяхното бъдеще е на подсъдимата скамейка в един нов Нюрнберг. Затова са готови да посегнат на замразените руски активи, ако вече не са го направили. Затова е и силовото влизане на България в еврозоната.
Оказва се, че нашата уж бедна страна има доста сериозни валутни и златни резерви, които ще захранват украинската нацистка хунта поне два или три месеца. Тук въобще не включвам освободените активи, които досега банките бяха задължени да имат. Един Господ знае колко са, но със сигурност са много. Нямам никакво съмнение, че голяма част от тях ще изчезнат в неизвестно направление.
Трябва ясно да се разбере, че хората, които определят политиката на ЕС, изобщо не ги интересува какви ще бъдат последствията за Европа. Те просто гледат да отложат края си с няколко месеца, година или малко повече, с надеждата войната да се затегне и да се разрасне, за да могат те да изчезнат някъде в безопасност. Не мисля, че ще им се получи, но те ще направят точно това, водени от надеждата на комарджия, който залага, че последното хвърляне ще му донесе голямата печалба.
Къде сме ние в тази ситуация? Общо взето от нас вече нищо не зависи, защото сами се докарахме дотам да чакаме благоприятно стечение на обстоятелствата, дължащи се на външни фактори. Да, дори и левът да бъде спасен, ще бъдем ограбени като за последно. В това никой не трябва да има никакво съмнение. Това ще е цената за наивността ни, за вярата ни в „европейската приказка“, за пасивността и апатията ни и за склонността да ходим „за гъби“ по време на избори.
Това ще бъде последното ни изпитание и горчив урок, който се надявам да научим добре. Преди години имах много сериозен финансов проблем и тогава една моя приятелка с необичайни и свръхестествени способности ми каза: „Ти си късметлия.“ Аз я попитах: „Ти подиграваш ли ми се?“ А тя ми отговори: „Не, просто ти имаш късмет в този свят да плащаш само с пари. А много хора нямат такъв.“
Затова се надявам и ние като народ да платим само по този начин. Защото историята ни познава и други случаи. И нека се помолим за душите на падналите руски бойци. Те наистина са много. Защото за пореден път тяхната кръв ще спаси други народи, много от които не заслужават тази жертва.
Post Comment