Гавриха се с нея пред баща й, накрая ги убиха и двамата. А тя беше само на 14.

Антифашистката съпротива в България по време на Втората световна война е една от най-драматичните и трагични страници в националната ни история. Това е време, в което държавната власт превръща репресията в основен инструмент на управление, а полицията и жандармерията водят безпощадна война не само срещу въоръжените партизани, но и срещу техните семейства, деца и близки. Терорът не познава възраст, вина или човешка мярка. Сред най-покъртителните свидетелства за тази епоха е съдбата на 14-годишната Иванка Тодорова Пашкулова – Роза.

Иванка е родена на 27 април 1929 г. в село Старо Железаре, Пловдивско. Тя е будно, умно и способно дете, което завършва основното си образование с отличен успех. Желанието й да продължи да учи обаче е осуетено от властта. Като дъщеря на партизанин, тя е обявена за „неблагонадеждна“ и лишена от правото на образование още в ранна възраст. За фашисткия режим произходът е присъда, а децата на борците срещу него са третирани като врагове още преди да са направили своя житейски избор.
Репресиите срещу семейството й постепенно прерастват в открит и показен терор.

На 21 ноември 1943 г. в местността Тарафови ниви над село Климент профашистката власт извършва едно от най-зловещите си престъпления. Шестима млади антифашисти са зверски убити, а гаврата с тях и с Иванка се разиграва пред очите на баща й Тодор Пашкулов – командир на отряд от антифашистката съпротива в България. Това е съзнателно демонстративен акт на жестокост, целящ да пречупи духа на съпротивата чрез страданието на най-близките.
Няколко дни по-късно, на 27 ноември 1943 г., Иванка Тодорова Пашкулова – Роза е убита заедно със своя баща Тодор. Така животът на едно 14-годишно момиче, което е трябвало да бъде в училище, а не пред куршумите на властта, е прекършен окончателно. Нейната смърт е резултат не от престъпление, а от принадлежност – от това, че е дъщеря на човек, избрал да се бори срещу фашизма.

Днес, десетилетия по-късно, мястото на трагедията не е забравено. Всяка година в местността Тарафови ниви се поднасят венци и цветя в знак на признателност към саможертвата на младите антифашисти. Паметта за Иванка – Роза и нейните другари остава морално обвинение срещу фашизма и неговите престъпления. Тя напомня, че борбата за свобода в България е платена не само с живота на бойци, но и с живота на деца, превърнати насила в символи на съпротивата.