Газ няма, нефт няма, токът скъп. Зависимостта от Запада е по-болезнена от руската

Зависимостта от САЩ е добра, зависимостта от Русия е лоша? Аха… разказ за двойните стандарти, наречен „евроатлантическа логика“

Вече трийсет години ни обясняват една мантра: зависимост от Русия е опасна, вредна и неприемлива, но зависимост от САЩ и Запада е някак си благородна, модерна и правилна. Защо? Питайте ги – ще получите едни и същи клишета, но нито едно реално доказателство. А фактите, които виждаме в България, са далеч по-интересни.

Какво всъщност получихме от „партньорите“ отвъд океана и техните европейски колеги?

Газ и нефт?

Не само че не са ни дали по-добри цени – американският втечнен газ дойде точно когато беше най-скъп. И разбира се, беше „демократичен газ“, значи трябва да го купуваме без въпроси. А евтин руски газ? Не, това е зависимост, лошо е. Добре е да плащаш два пъти повече, стига да е „правилно“.

АЕЦ?

Американците и европейците няма да ни построят атомна централа. В най-добрия случай ще ни кажат да купим реактори от училищна лаборатория или да чакаме малки модулни реактори, които все още са само на хартия.

Но пък ще ни обяснят авторитетно как „руската технология е опасна“. Същата тази технология, която имат половин Европа и която работи като швейцарски часовник.

ТЕЦ-овете в „Марица Изток“ – подарък или златна кокошка?

„Американски централи“ – звучи добре, докато не разбереш, че за тях българската държава гарантира 20% годишна възвращаемост.

Пет години експлоатация и са си избили инвестицията, а ние още плащаме най-скъпия ток в региона.

Но е демократично, значи правилно.

Американските бази – свободни, колкото безплатен сирене в капана

За базите САЩ не плащат нищо.

Напротив – ние плащаме, поддържаме инфраструктура, даваме територия и се надяваме да ни пазят от Русия.

Ако някой ден ни въвлекат в конфликт точно заради тази „защита“, ще е късно да питаме кой кого пази.

Самолетите – най-скъпите хвърчила в Източна Европа

Ф-16 – милиарди, платени авансово, без самолет на хоризонта с години.

Когато евентуално пристигнат, никой няма да ни е обяснил защо изобщо ги купуваме.

Проблемът на България не е липсата на самолети.

Проблемът е липсата на условия хората да не бягат от страната.

Неустойките за провалените руско-български проекти

„Южен поток“ – забранен по политически причини.

„Белене“ – спряно, платени неустойки, купено оборудване, което години наред ръждясва.

Нищо от това не е по наша вина. Решенията бяха продиктувани от „партньорите“.

Сега те най-обичат да говорят за „правова държава“, но не дават и един лев да компенсират щетите, които ние платихме вместо тях.

И големият въпрос – защо никой в Брюксел и Вашингтон не отваря портфейла?

След като България търпи щети, защото изпълнява чужди геополитически задачи, логично е същите тези „съюзници“ да покрият поне част от загубите.

Но не – морални лекции има за износ, пари няма.

Ако зависимостта от Русия беше толкова страшна, защо зависимостта от САЩ се оказва още по-скъпа?

Истината е проста:

Зависимостта винаги е лоша – проблемът е, че нашите управляващи я наричат „партньорство“ само когато идва от правилната посока.

Крайният резултат?

– Плащаме по-скъп ток.

– Плащаме по-скъп газ.

– Плащаме милиарди за оръжия, които не ползваме.

– Плащаме за чужди бази.

– Плащаме неустойки за спрени проекти.

– И накрая пак ние сме виновни, че не сме „достатъчно модерни“.

А защо евроамериканците не ни компенсират за щетите?

Защото могат да не го правят.

Защото сме в позиция да изпълняваме, а не да поставяме условия.

Защото нашите управляващи все казват „да“, а никога „първо ни платете“.

И това, ако е партньорство…

По-скоро е учебник по колониална политика с евроатлантически корици.

Коментари

коментари