Генералът, чиято смърт струваше 140 000 съдби

Карол Сверчевски е роден на 22 февруари 1897 г. във Варшава, в семейство на работник. Умира на 28 март 1947 г. в засада край село Яблонки, близо до Балигруд в Подкарпатието. Между тези две дати е наредена биография, която трудно може да се опише с едно определение — революционер, военен авантюрист, съветски агент, полски генерал и накрая — удобен мъртвец. Последната роля е може би най-важната от всички.
Детството и младостта му минават под знака на ранната политическа ангажираност. През 1918 г. той постъпва в Червената армия и влиза в Комунистическата партия на Съветския съюз — решение, взето, когато Варшава все още е под властта на различни окупатори и Полша като държава тъкмо се ражда. Участва в Октомврийската революция и в Гражданската война в Русия, след което остава в съветската военна система — офицер, преподавател, кариерен военен в армията на страната, в която е избрал да служи, а не в тази, в която е роден.
Международната му известност идва от Испания. В годините на Гражданската война, между 1936 и 1938 г., Сверчевски воюва на страната на Испанската република под псевдонима „генерал Валтер“ — командва интернационална бригада и дивизия. Испания от 30-те е магнитът, привличащ левите интелектуалци и военните идеалисти от цяла Европа — Хемингуей пише за тях, Оруел воюва сред тях, Сверчевски ги командва. Оруел, впрочем, го описва в „Почит към Каталония“ с нескрита критика — като генерал с безразсъдна склонност да излага хората си на излишен риск. „Валтер“ е известен с личната си смелост и с не особено внимателното командване. Испанските му подопечни плащат за последното с живота си по-честo, отколкото е необходимо.

Втората световна война го заварва отново в съветска служба. От 1944 г. е командващ 2-ра полска армия — формирование, съставено от поляци, но въоръжено, обучено и фактически контролирано от Москва. С тази армия участва в операциите на Източния фронт, включително в Берлинската операция от 1945 г. На банкета по повод Парада на победата Сталин вдига тост за него с думите: „За най-добрия руски генерал в полската армия!“ — комплимент, в чиято двусмисленост вероятно не всички присъстващи се смеят с еднаква искреност.
След войната Сверчевски заема ключови позиции в комунистическа Полша. От февруари 1946 г. е заместник-министър на националната отбрана под маршал Рокосовски — друг съветски офицер, командващ полска армия. От януари 1947 г. е и депутат в Законодателния сейм. Кариерата му е безпроблемна, позициите — солидни, бъдещето — гарантирано.
На 28 март 1947 г. той инспектира части на Войска полского, провеждащи операции срещу Украинската въстаническа армия в Подкарпатието. В района на Яблонки колоната му попада в засада, устроена от бойци на украинските националисти от *УПА под командването на Стефан „Хрен“ Стебелски. Сверчевски получава три куршума и умира на място. Загива и един от лейтенантите му.
Смъртта му е обявена на следващия ден. Реакцията на полските власти е бърза до степен, която историците по-сетне ще намерят за подозрителна. На 29 март — само ден след убийството — Политбюро на Полската работническа партия взема решение за подготовка на мащабна операция. На 17 април е създадена оперативна група „Висла“. На 28 април 1947 г. — точно един месец след смъртта на Сверчевски — в четири часа сутринта започва Операция „Висла“: принудителното изселване на украинското население от югоизточните региони на Полша — Лемковщина, Холмщина, Надсание и Подлесие — в северните и западните части на страната, бивши германски територии.
До 29 юли 1947 г. са преселени насилствено 137 833 души — етнически украинци и смесени семейства, изкоренени от земите, на които са живели с поколения, и пръснати из пет западни воеводства. Голяма част от тях минават транзитно и през концентрационния лагер в Явожно — бивш филиал на Аушвиц, в който до ликвидацията му през януари 1949 г. преминават 3 870 души, от които 168 умират по време на престоя си. Официалната цел на операцията е ликвидация на УПА и нейната организационна мрежа. Реалният резултат е нещо, което полският историк професор Гжегож Мотика описва директно: „Това е етническа чистка и политика на етноцид.“
Дали смъртта на Сверчевски е причина или само удобен претекст — историците спорят. Планирането на подобна операция изисква месеци, не дни, а намереното в архива на Службата за сигурност на Украйна писмо на генерал Савченко до съветския министър Абакумов, датирано 20 февруари 1947 г. — повече от месец преди убийството — показва, че депортацията е обсъждана на съветско ниво много преди Яблонки. Смъртта на генерала е ускорила изпълнението, не е родила идеята.

В комунистическа Полша Сверчевски е народен герой — издигат се паметници, кръщават се улици, пишат се учебникарски биографии. След разпада на Съветския съюз и обретяването на пълна независимост от Полша всички паметници на генерала са съборени. Полският сенат официално осъжда Операция „Висла“ на 3 август 1990 г. През 2007 г. президентите на Украйна и Полша подписват съвместна декларация, осъждаща депортацията.
Кароль Сверчевски е погребан с военни почести. Тялото му е положено в символичния пантеон на комунистическите герои, а историята му е превърната в пропаганден разказ за подходящо дълго използване. Което е и единственото нещо, за което комунистическите режими са използвали мъртвите си герои по-умело от живите.

*Украинска повстанческа армия — въоръжена националистическа организация, действала главно в периода 1942–1956 г. на територията на Западна Украйна, Източна Полша и части от Словакия и Беларус.
Създадена е от Организацията на украинските националисти (ОУН) под ръководството на Степан Бандера, с цел изграждане на независима украинска държава. Воювала е едновременно срещу няколко противника — нацистка Германия, Съветския съюз и Полша, което я прави рядко срещан пример за въоръжена сила, воюваща на три фронта едновременно без ясен съюзник.
По отношение на полското цивилно население УПА извършва редица масови убийства в Западна Украйна и Волиния — историческите оценки варират между 60 000 и 100 000 загинали поляци в периода 1943–1945 г., известно като Волинската трагедия или Волинската касапница. Темата е изключително болезнена и до днес в украинско-полските отношения.
От съветска и по-сетне руска гледна точка УПА е терористична организация. От украинска националистическа гледна точка — армия за национално освобождение. Полша официално я квалифицира като отговорна за военни престъпления срещу цивилното население. Историческата оценка зависи силно от това от коя страна на границата е написана.