ГЕРБ между Йотова и Гюров: президентският вот поставя партията пред труден избор

Президентската кампания навлиза в решаваща фаза, а един от най-интересните въпроси е как ще постъпят избирателите на ГЕРБ, след като партията не излиза със собствена президентска двойка.

В центъра на тази политическа ситуация е кандидатурата на Андрей Гюров и Георги Кандев. Двамата са регистрирани от Централната избирателна комисия като независими кандидати за президент и вицепрезидент за изборите на 25 октомври 2026 г. Кандидатурата им получи официална подкрепа от „Продължаваме промяната“, „Да, България“ и ДСБ.

Гюров и неговите поддръжници не крият амбицията си да привлекат по-широк кръг десни и центристки избиратели, включително хора, които традиционно гласуват за ГЕРБ. Радан Кънев заяви публично, че кандидатпрезидентската двойка търси подкрепа сред избиратели на ГЕРБ, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и други политически сили.

От своя страна Бойко Борисов засега не е обявил подкрепа за Гюров. Лидерът на ГЕРБ заяви, че „непоискана подкрепа не се дава“, като същевременно припомни, че е гласувал за назначаването на Гюров на висок държавен пост. Борисов категорично заяви и че няма да гласува за Илияна Йотова, която определи като свой идеологически противник.

Така се оформя необичайна ситуация. Част от политическите сили вдясно вече са застанали зад Гюров, докато СДС, коалиционен партньор на ГЕРБ, предварително заяви, че няма да го подкрепи дори ако ГЕРБ реши да го направи.

Отношенията между Гюров и ГЕРБ имат и предистория, която неизбежно ще присъства в кампанията. Андрей Гюров беше назначен за служебен министър-председател през февруари 2026 г. от президента Илияна Йотова, като основната официално поставена задача пред кабинета беше организирането на честни предсрочни парламентарни избори на 19 април.

Именно миналите политически сблъсъци дават основание на критиците на евентуално сближаване между ГЕРБ и Гюров да поставят въпроса доколко естествено би било избиратели на партията да подкрепят кандидат, свързван с политически сили, които през последните години бяха сред най-острите опоненти на Бойко Борисов.

От другата страна стои аргументът, че президентските избори са мажоритарни и избирателите не са задължени да следват автоматично партийните разделения от парламентарната политика. Именно на това очевидно разчита лагерът около Гюров, опитвайки се да привлече подкрепа извън традиционните граници на ПП-ДБ.

Решението в крайна сметка ще бъде на самите избиратели. За ГЕРБ обаче президентската кампания създава необичайна политическа задача: партията трябва да запази собствената си идентичност и електорат в състезание, в което други кандидати активно се опитват да спечелят именно нейните гласове.

До изборите на 25 октомври остава въпросът дали ръководството на ГЕРБ ще даде по-категоричен сигнал към симпатизантите си или ще остави всеки от тях сам да направи своя избор между регистрираните кандидатпрезидентски двойки.