Гюров е решил да изненада всички, като каже на глас това, което всеки в политиката прави, но никой не признава – че работи с Борисов и Пеевски
В политика няма нищо по-катастрофално от провинциален чиновник, оставен да импровизира пред микрофон.
Андрей Гюров е решил да изненада всички, като каже на глас това, което всеки в политиката прави, но никой не признава – че работи с Борисов и Пеевски.
Плачевната му политическа наивност превърна основната антикорупционна мантра на жълтопаветните в жалък фарс.
Умнокрасивите изкараха пред нацията уплашен и безкрайно посредствен кандидат-портиер, който сервилно побърза да гарантира на Борисов и Пеевски пълното си и безусловно подчинение, още преди самите те да са решили да го назначат на служба.
Политиката у нас е като кеча (WWE). Всички знаят, че на ринга бойците симулират удари, а после пият уиски заедно в съблекалнята, разпределяйки хонорарите (порциите в държавата). Трагедията на Андрей Гюров е, че той се качи на ринга, взе микрофона и започна да обяснява на публиката как боят е нагласен, а той много уважава тарторите на мача.
Всички български политици работят в синхрон с Борисов и Пеевски, но останалите се правят на луди, защото знаят, че трябва да развяват байрака на битката с мафията, за да държат шараните от електората в мобилизация, докато тайните уговорки и обществените поръчки се договарят заедно, кадровите назначения в регулаторите се разпределят в пълна хармония на закрити врати.
Румен Радев от години осигурява комфорт на картела, но има хладнокръвието поне да вдига юмрук на площада, с което да обира възхищението на най-малоумната част от масите.
Гюров изглежда като объркан канцеларски плъх.
Найо Тицин има какво да научи от пиарите на Радев, които отдавна са открили формулата за справяне с интелектуален дефицит пред камери – назубрят се три изречения, героят излиза, заема строга, военна стойка, декламира написаното и светкавично се оттегля преди журналистите да са задали уточняващ въпрос.
Nik Ray
Post Comment