Гюров и Кандев са като двойка, която се опитва да задържи със сетни сили разкрепостената си връзка
Гюров и Кандев ми изглеждат като двойка, която се опитва да задържи със сетни сили разкрепостената си връзка. Но, чини ми се, че различията, които са ги привлекли един към друг в началото, днес са непреодолима пречка да продължат. Ама са заедно за пред хората. Гюров е фриволен и кокетира малко неприлично, а Кандев е с излъчване на ударен стахановец, многократно преизпълняващ нормите в ремонтен цех за аграрна техника.
Все пак има една тема, в която кандидат-президентското семейство има абсолютно покриване — международната. Но и Гюров, и Кандев не спират да дрънкат безотговорно и смело, абсолютни небивалици.
При Цънцарова Кандев тотално оплеска мъчно наизустен текст за ядрените оръжия на Украйна. Навърза някак, че по силата на „Минските споразумения“ Киев бил предал ядрените си оръжия на Москва. Всъщност Будапещенският меморандум от 1994 г. определя Украйна да предаде, дадения ѝ по заповед на Кремъл, ядрен арсенал на Русия. Сиреч, да го върне. А в замяна получава уверения за зачитане на суверенитета и съществуващите ѝ граници от страна на Русия, САЩ и Обединеното кралство. Минските споразумения са подписани цели 20 години по-късно и имат съвсем друга цел. Много му се иска на Кандев да е либерал, но не му върви с купешките им лафове. Защо го набутаха в тази нелепа пиеска, остава загадка.
За да не остане по-назад в словесната международна плескавица, Гюров написа във ФБ, че подкрепата ни за европейските санкции срещу Русия е по-важна от националния ни интерес. Така сме се показвали като „предвидим партньор“ на ЕС и НАТО.
Всъщност изказването му е par excellence предателство към българите. Либералите не са спирали да отстъпват интересите на народа и България на Брюксел и Вашингтон. Това не е просто хоби, а тяхно верую. Храносмилането им е устроено така — да черпят сили от организма приемник. Докато го уморят.
В случая — България и народа.
В природата тази роля я играят вирусите.
Валентин Иванов-Кардамски
Post Comment