Гюров, усети ли как те онодиха с 200? България ви каза НЕ, а политическата ви сглобка се сгромоляса

Коалиция „Зеленски“ загуби! Андрей Гюров си направи политическо харакири с прегръдката към Борисов и Пеевски. Вместо да поведе битка срещу задкулисието, кандидатът на ПП-ДБ се оказа в компанията на хората, от които собствените му избиратели отдавна искат да се отърват.

Е, господин Гюров, какво стана? Къде отидоха големите приказки за промяна, европейски ценности и битка с мафията? Къде останаха заканите, че България трябва да скъса със стария политически модел? Народът излезе и ви показа нещо много просто – не може цял живот да продаваш промяна, а когато дойде време за избор, да се окажеш прегърнат с хората, срещу които уж се бориш.

Илияна Йотова печели президентския балотаж, а Андрей Гюров получава болезнен политически шамар. Това не е просто загуба на един кандидат. Това е провал на една политическа стратегия, която очевидно е смятала българските избиратели за късопаметни и лесни за манипулиране.

Най-голямата глупост на щаба на Гюров беше, че не разбра едно елементарно правило – токсичната подкрепа понякога вреди повече от липсата на подкрепа. И когато зад теб застанат Бойко Борисов и Делян Пеевски, няма как да очакваш всички да ръкопляскат от възторг.

Точно обратното. За огромна част от хората тези две имена са символ на политическото статукво, на безкрайните сглобки, на договорките и на онова задкулисие, което уж трябваше да бъде изчистено от българската политика.

И какво направи Гюров? Вместо да се разграничи ясно и категорично от подобна подкрепа, той остави впечатлението, че приема тази прегръдка. А после се оказа, че Борисов може да го подкрепя, без това да променяло нищо. Само че избирателите явно не са на същото мнение.

И тук трябва да кажем нещата така, както ги вижда улицата. Получи се истинска политическа шведска тройка между Андрей Гюров, Бойко Борисов и Делян Пеевски. Само че отстрани изглеждаше, че двамата политически мастодонти онодиха Гюров с 200. Единият го прегърна, другият му подаде ръка, а накрая кандидатът на ПП-ДБ се оказа в ролята на човек, използван за чужди политически сметки. И докато Борисов и Пеевски си правеха политическите комбинации, Гюров трябваше да обяснява на собствените си избиратели защо изобщо се е озовал в тази компания. Това ли беше промяната? Това ли беше битката със статуквото? Ако това е новото начало, старото направо изглежда като образец за политическа почтеност.

Още по-тежък политически автогол беше позицията му за арестуваните представители на ДПС. Вместо да използва момента, за да заяви недвусмислено, че никой политик и никой кмет не трябва да бъде над закона, Гюров постави под съмнение момента и мотивите за действията на властите.

Той говори за закъснели действия, за възможна политическа разправа и дори за „сенки на комунистическия режим“. Само че човек, който претендира да бъде обединител и държавник, трябва да знае как изглежда подобно поведение отстрани. Особено когато става дума за представители на партия, оглавявана от Делян Пеевски.

И тук идва големият въпрос: кой изобщо подготви тази кампания? Кой реши, че точно този политически подход ще спечели президентски избори? Кой посъветва кандидата да влиза в дебатите с толкова самочувствие, но без достатъчно убедителни отговори? Кой реши, че може да се говори за ново начало, докато зад гърба ти се подреждат старите политически играчи?

Гюров, вие наричате Радев и Йотова комунисти, но обяснете тогава как натовски генерал като Радев се вписва в тази ваша теза? И не ви ли се струва, че най-големият абсурд е именно във вашия собствен двор – ПП-ДБ е пълна с наследници на старата комунистическа номенклатура, чиито представители днес ще откриете както в ГЕРБ, така и във вашите редици. Преди да лепите етикети на другите, не е ли време да погледнете собственото си минало? Или наистина сте идиоти и не виждате този парадокс?

Българските избиратели не са длъжни да плащат за грешките на един щаб. Не са длъжни да преглъщат политически компромиси, само защото някой им обяснява, че алтернативата е още по-лоша. И най-малко са длъжни да гласуват за кандидат, който не успява да покаже ясна граница между собствената си политика и интересите на хората, от които твърди, че иска да освободи държавата.

А сега да поговорим и за голямата геополитическа патетика. През цялата кампания на моменти човек можеше да остане с впечатлението, че не избираме български президент, а гласуваме за това кое знаме ще бъде поставено над президентската институция. Украйна, Русия, Европа, НАТО – всичко беше вкарано в политическата мелачка.

Само че президентството не е чуждо посолство, а България не е ничия предизборна декорация. Българският президент трябва да защитава българския национален интерес. И ако някой е решил, че с достатъчно украински знамена, лозунги и геополитически заклинания може да спечели автоматично доверието на хората, днес получи доста болезнен урок.

Коалиция „Зеленски“, както я наричат критиците на тази политическа линия, загуби своята голяма битка. Украинското знаме няма да бъде символът, с който Андрей Гюров ще влезе в президентството. Българските избиратели избраха друг кандидат.

И сега какво? Какво следва за господин Гюров? Време е за равносметка, а не за обяснения как народът не е разбрал посланието. Може би е време да се върне към обикновения политически живот, да остави големите президентски амбиции настрана и да помисли защо кампанията му се превърна в толкова скъпоструващ провал. Политическата борса е отворена за всички, които са загубили доверието на избирателите.

Този резултат трябва да бъде урок и за ПП-ДБ. Не можеш да обещаваш битка със статуквото, а после да се чудиш защо хората не вярват на снимката ти с неговите най-разпознаваеми представители. Не можеш да говориш за независимост, а да се държиш така, че избирателите да се питат чии интереси защитаваш.

Българите не са глупави. Те виждат, помнят и наказват политическото лицемерие. А днешният резултат е достатъчно шумно доказателство за това.

http://osata.bg