ГНУС! Кой разреши паметната плоча на педофил край ППетрохан и защо обществото мълчи?

Поставиха паметна плоча край Петрохан. Да – само седмици след един от най-шокиращите и объркани случаи в страната, още преди обществото да е получило ясен и категоричен отговор какво точно се е случило.

Майката на сама организира поставянето на паметната плоча край Петрохан.

Това не е просто скандал. Това е демонстрация на пълен разпад на логика, морал и елементарно усещане за граница.

Случаят още дими. Още има въпроси. Още има разминавания. Още има версии, които си противоречат. И въпреки това – някой вече е решил да излее „памет“ в камък, сякаш всичко е ясно, сякаш всичко е приключило, сякаш няма нищо спорно.

Какво точно се почита?

Това е въпросът, който виси във въздуха и който никой не иска да зададе на глас.

Защото около този случай има тежки съмнения, включително и такива, свързани с най-мрачните и отвратителни престъпления, за които едно общество изобщо може да говори – съмнения за педофил, за поведение, което излиза извън всякакви човешки и морални норми. И точно върху този фон се поставя паметна плоча.

Паметна плоча.

Това не е почит. Това е абсурд.

Когато има дори и сянка на съмнение за нещо толкова тежко като педофил, когато има въпроси, които не са изчистени, когато обществото е разделено и разтърсено – последното нещо, което трябва да се прави, е да се създават символи, които изглеждат като оправдание или нормализация.

Но точно това се случва.

Истината още не е изяснена, но паметта вече е „фиксирана“. Историята още не е разказана докрай, но вече се превръща в монумент. Това е не просто прибързано – това е дълбоко грешно.

И най-страшното е, че така се изпраща сигнал, че няма значение какви са съмненията. Че няма значение дали има данни, които сочат към нещо толкова ужасяващо като педофил. Че всичко може да бъде покрито с една плоча и малко емоция.

Не. Не може.

Обществото не може да си позволи да затваря очи пред такива въпроси. Не може да си позволи да омаловажава съмнения, които удрят в самото дъно на човешката моралност.

Това не е въпрос на мнение. Това е въпрос на граница.

И тази граница тук е премината.

А институциите, както винаги, ги няма. Няма реакция, няма позиция, няма елементарен здрав разум, който да каже „спрете, това е рано, това е спорно, това е проблем“.

Мълчание.

И точно в това мълчание абсурдът расте.

Днес е паметна плоча върху случай, обвит в съмнения за педофил и тежки престъпления. Утре ще бъде нещо още по-голямо. Защото когато веднъж позволиш границата да бъде премината, тя вече не съществува.

Паметната плоча край Петрохан няма да остане като символ на памет.

Ще остане като символ на едно общество, което е изгубило способността си да различава кое е достойно за почит и кое е дълбоко, непоправимо погрешно.

Време е институциите да спрат да се крият и да дадат ясен отговор – кой разреши поставянето на тази паметна плоча, кой подписа документите, кой я съгласува и на какво основание? Има ли изобщо процедура, има ли контрол, има ли държава в тази държава? Компетентните органи трябва незабавно да извършат проверка, да извадят цялата документация на светло и да понесат отговорност, ако се окаже, че това е поредният случай на безконтролно и скандално решение, взето тихомълком зад гърба на обществото.

Коментари

коментари