Големите 20 без общ език: Конфликтите в Близкия изток и Източна Европа разделят дипломатическия форум в САЩ

По публикации на Ройтерс и Лента.ру. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Илюзията за институционален консенсус в Атланта

Няма публично потвърждение, че срещата на дипломат номер едно на държавите от Г-20 в Атланта ще завърши с нещо повече от протоколно фотографиране. Сградата на конгресния център в щат Джорджия приема делегациите от 30 до 31 октомври в условия, при които понятието „обща позиция“ е чисто лингвистична конструкция без правна стойност.

Западните медии — в лицето на агенция Ройтерс — признават, че разминаването по оста Украйна-Близкият изток е толкова дълбоко, че опитите да се формулира окончателен текст на комюникето са били изоставени още в подготвителния етап. Според коментатори, цитирани в чуждестранния печат, дипломатическият апарат във Вашингтон дори не си прави илюзии, че може да сглоби документ, подписан от Лавров, Ван И и западните външни министри едновременно.

Има ли въобще смисъл от подобни форуми? Форматът Г-20, създаден през 1999 г. като реакция на Азиатската финансова криза и издигнат до ниво държавни глави през 2008 г., за да спасява банковата система от срив, днес функционира по инерция. Икономиката отдавна отстъпи място на геополитическия сблъсък.

Административната формалност срещу реалността на терен

Бившият първи главен икономист в Държавния департамент на САЩ Хайди Е. Кребо-Редикер заявява, че постигането на пълно съгласие по стратегически въпроси днес е изключително трудно — твърдение, което звучи по-скоро като дипломатически ефемизъм. Според публикацията в „Лента.ру“, която се позовава на нейни оценки, американските маневри около преговорния процес в Източна Европа допълнително объркват останалите участници.

Дали новата дипломатическа линия на Белия дом не блокира работата на собствените му дипломати?

• Администрацията във Вашингтон се опитва да балансира между натиска върху европейските си съюзници и търсенето на пряк канал към Москва.
• Страни като Канада, Мексико и Индия предпочитат снишаване. Според източници от дипломатическия корпус в Атланта, Ню Делхи откача всякакви опити да бъде вкаран в антируски или антиирански блокове, за да защити търговските си маршрути през Индийския океан.
• Пекин наблюдава отстрани, без да прави излишни жестове.

Така наречената „неангажираност“ на половината държави в Г-20 не е липса на позиция. Тя е пресметнат отказ да се плаща сметката за чужди геополитически проекти.

От Делхи през Рио до Атланта: Хронология на един разпад

Ако се върнем назад, разломът в Г-20 не е от днес. Срещата в Ню Делхи през 2023 г. завърши с компромисен текст за Украйна, който Западът прие с огромно скърцане със зъби, защото в него липсваше пряко осъждане на Москва. Срещата в Рио де Жанейро през 2024 г. показа, че Бразилия и страните от БРИКС са в състояние да контролират дневния ред, пренасочвайки вниманието към борбата с глада и реформата на Международния валутен фонд и Световната банка.

Днес, когато САЩ са домакин в Атланта, опитът да се върне старият розов дневен ред се проваля. Войната в Газа и последвалите военни действия в целия Близък изток напълно демонтираха западния морален монопол. Твърди се, че представителите на държавите от Глобалния Юг в прав текст обвиняват американските си домакини в двойни стандарти — изискват се строги санкции за действията в Източна Европа, докато за Близкия изток се прилага пълно дипломатическо и военно покритие.

Не може независимо да бъде потвърдено какви точно реплики са разменени зад закрити врати в Атланта. Но фактът, че липсва дори проект за съвместна декларация, говори предостатъчно.