Големите руски банки са създали система за сетълмент на плащания, наречена „Китайският канал“, за транзакции с Китай
Големите руски банки са създали система за сетълмент на плащания, наречена „Китайският канал“, за транзакции с Китай, с цел да намалят видимостта си пред западните регулатори и да ограничат риска от вторични санкции, съобщиха банкови източници пред Ройтерс.
Търговията на Русия с Китай достигна рекордните 245 милиарда долара през миналата година въпреки проблемите с плащанията и комисионните, достигащи до 12%, тъй като китайските банки станаха прекалено предпазливи да работят с Русия, за да не застрашат връзките си със САЩ.
Въпросът е станал толкова важен, че президентите Путин и Си са го обсъдили по време на посещението на Путин в Китай през май 2024 г., което имаше за цел да затвърди „партньорството без граници“ между двете страни.
Новата система е създадена от големи банки, подложени на санкции, и включва мрежа от посредници, регистрирани в страни, които Русия счита за приятелски. Системата функционира от известно време и досега не е претърпяла сериозни неуспехи.
Всяка банка управлява няколко проверени платежни агенти – някои се занимават с плащания за износ, други за внос. Всички плащания се уреждат централизирано в самата банка, като всички участващи страни получават средствата си.
Банките уреждат търговията в двете посоки, казват пазарни източници, пожелали анонимност поради чувствителността на темата.
ЗАЩИТА ОТ БЛОКИРАНЕ
Банките предоставят гаранции за уреждането на плащанията, както и финансови инструменти за застраховка при евентуален фалит на платежен агент или контрагент. Системата не използва SWIFT или сметки в западни банки.
„Наложи се да структурираме финансовите потоци през приятелски юрисдикции, за да защитим тези плащания от блокиране“, казва един пазарен източник, като подчертава, че системата за нетиране е станала най-евтиният начин за уреждане на търговията с Китай.
Източниците отказват да посочат конкретни банки, за да не привличат допълнително внимание във връзка със санкциите, но подчертават, че всички участващи банки са сред първите 20 в Русия.
Китай оказа икономическа подкрепа на Русия през 2022 г., когато страната се изправи пред безпрецедентни западни санкции заради военните действия в Украйна, като осигури потребителски стоки, заменящи западните.
Китай също така продължи да внася петрол и други природни ресурси от Русия въпреки натиска от Запада. Въпреки това, дори при тази добра воля, търговията с потребителски стоки почти спря през миналата година заради риска от вторични санкции.
Някои банкери твърдят, че системата за нетиране позволява плащания директно към всяка китайска банка без забавяне, стига стоките да не са под санкции, а контрагентът да е регистриран в една от избраните 11 китайски провинции.
В изказване пред парламента през април гуверньорът на Руската централна банка Елвира Набиулина призна, че западните санкции затрудняват трансграничните плащания за руските компании, но подчерта, че се развиват алтернативни платежни канали.
Системата за нетиране е предназначена основно за големи корпорации. Източниците посочват, че тя има някои недостатъци, включително необходимостта всяко плащане да бъде одобрявано поотделно и проблеми с възстановяването на ДДС.
„Схемата позволява директна работа с 11 китайски провинции, които произвеждат по-голямата част от стоките, изнасяни за Русия. Цената се изчислява по официалния валутен курс, без допълнителен спред“, казва банкер.
Минималната стойност на услугата „Китайският канал“, включително комисионни и разлики във валутния курс, е около 1% за внос и 0,5% за износ, в сравнение с 2-4% извън системата и до 12% в пика на проблема миналата година.
„Днес 100% от средствата се превеждат без проблеми – не сме имали нито един случай, в който парите да бъдат върнати. Средствата обикновено пристигат в рамките на 2 дни“, казва друг участващ банкер.
Той добавя, че в момента има само една клирингова сесия седмично – в четвъртък, но се планира от края на април да се провеждат по две.
Post Comment