Голямата измама в магазините! Плащаме същите пари, но получаваме все по-малко и по-некачествена храна!
Българските потребители са изправени пред две практики, които могат незабелязано да увеличат разходите за храна, дори когато цените на етикетите изглеждат непроменени. Производителите намаляват грамажа на опаковките или заменят част от по-скъпите съставки с по-евтини алтернативи. Явленията са известни като шринкфлация и скимпфлация и предизвикват все по-сериозни въпроси за прозрачността на хранителния пазар.
Представете си, че години наред купувате любимия си шоколад. Свикнали сте с опаковката, марката и цената му. Един ден обаче забелязвате, че шоколадът свършва по-бързо от обикновено. Поглеждате внимателно и откривате, че вместо познатите 100 грама вече получавате само 85 грама.
Цената не се е променила. Опаковката изглежда почти същата. Само съдържанието е намаляло.
Това е класически пример за шринкфлация, термин, произлизащ от английските думи за свиване и инфлация.
При този подход производителят запазва продажната цена, но намалява количеството на продукта. Така потребителят на практика плаща повече за всеки грам или милилитър, без непременно да забележи поскъпването.
Нека разгледаме конкретен пример. Ако шоколад от 100 грама струва 3 евро, цената на килограм е 30 евро. Ако същият шоколад намалее до 85 грама, но продължи да струва 3 евро, килограмът вече излиза приблизително 35,29 евро.
Това означава реално увеличение на единичната цена с около 17,65%, въпреки че цената на опаковката не се е променила.
Подобни промени могат да засегнат различни продукти, включително кафе, шоколадови изделия, млечни продукти, перилни препарати, козметика и пакетирани храни.
Пакет кафе от 500 грама например може да бъде заменен с опаковка от 450 грама. Кутия бисквити може да съдържа по-малко бройки. Продукт, продаван преди в разфасовка от 400 грама, може вече да се предлага в опаковка от 350 грама.
Потребителят невинаги обръща внимание на тези промени, особено когато външният вид на опаковката остава почти идентичен.
Но намаляването на количеството е само едната страна на проблема.
Още по-трудно забележима е така наречената скимпфлация. При нея количеството на продукта може да остане непроменено, но производителят да намали разходите, като замени част от съставките с по-евтини алтернативи.
Например продукт, който преди е съдържал по-голямо количество млечни мазнини, може да бъде произведен с различна комбинация от съставки. При някои месни изделия част от мускулното месо може да бъде заменена с по-евтини суровини, стига съставът да отговаря на приложимите законови изисквания.
Подобни промени невинаги означават, че храната е опасна. Те обаче могат да повлияят върху вкуса, хранителната стойност и качеството, което потребителят очаква от познатата марка.
Така човек може да продължи да купува един и същ продукт, без да подозира, че рецептурата му постепенно се е променила.
Именно комбинацията от двете явления поражда най-сериозните притеснения.
Когато производителят едновременно намалява грамажа и използва по-евтини съставки, потребителят може да получава по-малко количество и различно качество срещу същата или дори по-висока цена.
Това поставя въпроса доколко купувачите могат лесно да проследяват промените в продуктите, които редовно консумират.
В България Комисията за защита на потребителите има правомощия по отношение на нелоялните търговски практики и подвеждащата информация. Комисията за защита на конкуренцията от своя страна следи за нарушения на правилата на конкуренцията.
Самото намаляване на грамажа обаче не е непременно нарушение. Производителите могат да променят размера на опаковките и рецептурите си, при условие че спазват законовите изисквания и предоставят коректна информация.
Проблемът възниква, когато начинът на представяне на продукта създава подвеждаща представа за неговото количество или характеристики.
Затова все по-голямо значение придобива обозначаването на цената за килограм или литър. Именно тя позволява на потребителите да сравнят реалната стойност на различни разфасовки, независимо от големината и дизайна на опаковката.
В някои европейски държави вече са предприети допълнителни мерки за прозрачност.
Франция например въведе изисквания към определени големи търговски обекти да обозначават намаляването на количеството на продуктите, когато то е съпроводено с увеличение на единичната цена.
Идеята е потребителят да бъде предупреден, че познатият продукт вече съдържа по-малко количество, макар продажната му цена да изглежда непроменена.
Подобна практика би могла да бъде обсъдена и в България.
Вместо купувачите сами да откриват разликите между старите и новите опаковки, информацията за промяната би могла да се предоставя по ясен и разбираем начин.
Не по-малко важен е въпросът за качеството.
При хранителните продукти цената невинаги е достатъчен показател. Две опаковки колбас с еднакво тегло могат да имат съществено различен състав, различно съдържание на месо, мазнини и сол, както и различна хранителна стойност.
Ето защо четенето на етикетите се превръща в необходимост, а не просто в навик на по-внимателните потребители.
Особено показателно е, че някои производители продължават да използват рекламни послания като „традиционен вкус“, „оригинална рецепта“ или „качество от едно време“, въпреки че съставът на продуктите може да се е променял през годините.
Това не означава автоматично нарушение, но показва колко важно е рекламното представяне да отговаря на действителните характеристики на храната.
В крайна сметка въпросът не е дали производителите имат право да променят продуктите си. Разбира се, че имат.
Въпросът е дали потребителят получава достатъчно ясна информация, за да разбере какво точно купува и дали плаща повече за по-малко.
Защото увеличението на цените невинаги се вижда директно на етикета.
Понякога то се крие в липсващите 15 грама шоколад, в по-малката опаковка кафе или в променената рецепта на любимия колбас.
И докато потребителите следят колко евро оставят на касата, също толкова важно е да проверяват какво количество и какво качество получават срещу тях. Иначе рискуват да плащат все повече, без дори да забележат, че купуват все по-малко.
Post Comment