Google се отказва от обещанието да не използва AI за оръжия или за „нанасяне на вреда“

Когато през 2018 г. въздухът се изпълни с шумотевица около изкуствения интелект, изглеждаше почти неизбежно, че скоро ще се изправим пред един изцяло нов свят, изпълнен с почти човешки роботи и кибернетични кучета. Но заедно с това възникнаха и множество въпроси: как всичко това ще промени работните ни места, как бихме могли да се предпазим от унищожителен AI и, по-общо, как AI може да бъде проектиран така, че да служи за добро, а не за зло?

Изправен пред тези въпроси и несигурното бъдеще, Google потвърди ангажимента си към етичното развитие на технологиите в изявление относно принципите си за изкуствения интелект, включително обещание да не използва своя AI по начини, които „вероятно ще причинят обща вреда“, като например в оръжия или технологии за наблюдение.

Седем години по-късно тези ангажименти тихомълком са премахнати от страницата с принципите за AI на Google. Ходът предизвика множество критики, пише Futurism.

„Премахването на този принцип изтрива работата, която толкова много хора в сферата на етичния AI вършеха в Google„, каза пред Bloomberg бившият ръководител на етичния AI екип на Google Маргарет Мичъл, която първа разкри случая. „Още по-проблемно е, че това вероятно означава, че Google вече ще работи директно върху внедряването на AI технологии, които могат да убиват хора.„

Google не е първата компания за изкуствен интелект, която се отказва от ангажимента си да не създава бойни роботи. Миналото лято OpenAI също премахна обещанието си да не използва AI за „военни и бойни цели“, както тогава съобщи The Intercept.

Макар че Google все още не е обявил създаването на фабрика за Терминатори, компанията заяви в изявление вчера, че „компаниите, правителствата и организациите… трябва да работят заедно, за да създават изкуствен интелект, който защитава хората, насърчава глобалния растеж и подкрепя националната сигурност„.

С други думи: „Ще правим каквото си искаме. Свиквайте с това.“

И макар че новината е тревожна, тя е част от дълга история на съмнителни практики и не бива да е изненада. В крайна сметка, Google беше първата голяма технологична компания, която осъзна, че наблюдението и следенето на потребителите може да ѝ носи печалба.

„Google е за „шпионския капитализъм“ това, което Ford и General Motors бяха за масовото индустриално производство„, пише Шошана Зубоф през 2019 г. „В нашето време Google се превърна в пионер, откривател, експериментатор, водещ практик, ролеви модел и център за разпространение на „шпионския капитализъм.“

Още в началото на 2000-те години Google започна да проучва стойността на личните данни от сърфирането – ресурс, понякога наричан „дигитални остатъци“, който съдържа прогнозна информация за индивидуалните потребители, докато те се придвижват в интернет.

Скоро, притиснат от срива на дотком балона и нуждата от приходи, Google се насочи към тази технология, изграждайки доминиращата рекламно-следяща система на нашето време.

Разкритието, че потребителските данни могат да се превърнат в чиста печалба, доведе до създаването на редица продукти, базирани на данни, като хипертаргетирани реклами, предсказуеми алгоритми, персонални асистенти и умни домове – всички те превърнаха Google в технологичния гигант, който познаваме днес. Не трябва да се изненадваме, ако гигантът превърне „неетичната употреба“ на AI в един от най-успешните си бизнеси.