Гордана: Решаването на историческите въпроси с България е „губене на време, нека се европеизираме“
Президентът на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова определи изясняването на историческата истина и решаването на историческите спорове като „губене на време“. В интервю за държавната агенция МИА тя поиска на страната ѝ да бъде позволено да се „европеизира“, съобщи БГНЕС.
Коментарът ѝ идва на фона на скорошен анализ, представен в Белград, според който Северна Македония е пример за „институционално и обществено безразличие към процеса на справяне с миналото“ и постепенно се превръща в база за производство на дезинформация.
„Нека ни бъде позволено да се европеизираме по пътя, да станем съвместими с това, което изискват Копенхагенските критерии. Как? Като не губим време за решаване на исторически въпроси“, заяви Силяновска. Според нея те са изключени от основополагащите актове на ЕС, които гарантират уважение към националната и културната идентичност.
В интервюто президентът на Северна Македония се позовава на Договора за ЕС, който по думите ѝ изисква „уважение на достойнството, свободата, равенството, демокрацията, върховенството на правото и човешките права, включително правата на малцинствата“. Тя изтъкна, че това е пряко свързано с Копенхагенските критерии от 1993 г. и е правно изискване за членство.
Силяновска-Давкова цитира и член 4, параграф 2 от Договора, който според нея е клауза за национална идентичност. Тя твърди, че текстът задължава Съюза да уважава равенството на всички държави членки, както и на кандидатките, по отношение на тяхната „национална идентичност, до културната идентичност и най-важното — до присъщите фундаментални политически и конституционни структури на държавата“.
Позицията на президента на Северна Македония не е нова. През март тя отново атакува условията в преговорната рамка с ЕС, а още през 2024 г. заяви, че историческият спор с България не може да бъде причина за вето.
Тя коментира и Договора за приятелство и добросъседство с България от 2017 г., като обвини София, че „не се държи приятелски“. „Значи приятелство и добросъседство, а не вражда и вето. Същността на приятелството и добросъседството е в преамбюла на договора. Там се казва, че нашият съсед ще ни помага по пътя със собствения си опит и ще ни отвори пътя към Европейския съюз — това звучи почти скандинавски. Но не е така“, каза Силяновска.
Властите в Скопие многократно са заявявали, че нямат намерение да изпълнят условията от Преговорната рамка, а премиерът Християн Мицкоски обяви, че може да чака и десетилетия за започване на преговори. Документът, приет от всички страни членки на ЕС през юни 2022 г., изисква българите да бъдат вписани в конституцията на страната, за да започнат същинските преговори. Процесът по промените започна в парламентът в Скопие още през 2023 г., но е в застой.
Освен това Северна Македония трябва да спазва Д
оговора от 2017 г. и протоколите към него. Европейският парламент също задължи Северна Македония да се придържа към споразуменията с България. Сред ангажиментите са още противодействие на езика на омразата, отваряне на архивите на югославските служби и клауза, с която Скопие се отказва от претенции за признаване на македонско малцинство в България.
Post Comment