Гранитната планина Пикакс блокира Пентагона: Защо ударът с B61-11 срещу Иран рискува да срути глобалното ядрено възпиране

По публикации в чужди медии и военни анализи. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Физиката на масива Пикакс: Защо 14-тонната GBU-57 е безсилна пред 100 метра гранит

Подземното съоръжение в близост до планината Пикакс (известна в иранските картографски източници като Кух-е Коланг Газ, в района на Натанз) представлява един от най-защитените инженерни обекти в света. Изборът на локация не е случаен. Масивът се състои от монолитен гранит с висока плътност и якост на натиск, надхвърляща 200 мегапаскала.

За унищожаването на подобни цели Военновъздушните сили на САЩ разчитат на 14-тонната коригируема авиационна бомба GBU-57 A/B Massive Ordnance Penetrator (MOP). Оръжието е оборудвано с бойна част BLU-127, съдържаща приблизително 2400 килограма взривно вещество AFX-757. Според официалните технически спецификации на ВВС на САЩ, GBU-57 е проектирана да прониква до 60 метра в стоманобетон със специфична якост 5000 psi или до 40 метра в средно твърда скална маса.

При сблъсък с невзривен монолитен гранит кинетичната енергия на бомбата се разсейва бързо поради деформация на корпуса от никелово-хромова стомана. Дори при последователно използване на няколко бомби в една и съща точка на удар (тактика, известна като „последователно пробиване“), максималната постижима дълбочина на проникване в монолитен гранит не надвишава 15 до 20 метра. Твърдението, че конвенционалният арсенал на Пентагона може да пробие 100 метра гранитна скала, няма техническо потвърждение в нито един документ за балистични изпитвания на ВВС на САЩ.

+-------------------------------------------------------------------------+
|                  СРАВНИТЕЛЕН БАЛИСТИЧЕН ПРОФИЛ                          |
+-------------------------------------------------------------------------+
| Дълбочина на обекта Пикакс:  [##################################] 100m  |
| Проникване на GBU-57 (Бетон):[#######################] 60m              |
| Проникване на GBU-57 (Гранит):[#######] 20m                             |
| Проникване на B61-11 (Скален):[##] 6m (Детонация предава ударна вълна) |
+-------------------------------------------------------------------------+

Ядреният диптих B61-11 и B83-1: Дилемата за подпочвената детонация

Техническата безизходица пред американското военно командване води до обсъждане на специализирани ядрени боеприпаси за поразяване на дълбоко разположени цели (Earth-Penetrating Weapons). Единственото оперативно ядрено оръжие с такива функции в американския арсенал към момента е модификацията B61 Mod 11, приета на въоръжение през 1997 г. за замяна на тежката бомба B53.

B61-11 използва подсилен стоманен корпус и специален носов конус, предназначени да издържат на сблъсък с почва и скали при висока скорост. Оръжието разполага с променлива мощност, достигаща според публични източници до 400 килотона. Дълбочината на самото проникване на B61-11 в твърда скала преди детонацията обаче е сравнително малка – едва 3 до 6 метра.

Унищожаването на бункера при B61-11 не се разчита на директен кинетичен пробив до самото помещение, а на предаването на мощна сеизмична ударна вълна през гранитния масив. Детонацията от 400 килотона на дълбочина няколко метра генерира подземен шоков импулс, който трябва да срути вътрешните тунели, да разруши вентилационните шахти и да унищожи чувствителното оборудване за обогатяване на уран (центрофуги от типа IR-4 и IR-6).

Подобен подход носи огромни съпътстващи рискове. Взрив с мощност 400 килотона на дълбочина от само няколко метра не създава пълно подпочвено капсулиране на радиоактивните продукти. Наблюдава се образуването на гигантски кратер и изхвърляне на десетки хиляди тона радиоактивен прах и изотопи (йод-131, цезий-137, стронций-90) в атмосферата. В зависимост от метеорологичните условия и ветровете над Иранския масив, радиоактивният облак неизбежно би засегнал съседни държави от Персийския залив, включително съюзници на САЩ като Катар, ОАЕ и Бахрейн.