Гримасата на „промяната“: Защо се изкриви усмивката на ректора Карабалиев под натиска на ПП?
Казват, че лицето е огледало на душата, но в случая с ректора на Тракийския университет (ТрУ) проф. Мирослав Карабалиев, то изглежда по-скоро като огледало на „Промяната“ – леко изкривено, видимо напрегнато и в постоянно търсене на изход от неудобна ситуация. На последните си публични снимки ректорът демонстрира физиономия, която трудно може да мине за признак на академично спокойствие.
Дали това е резултат от здравословен проблем – инфаркт, инсулт или просто „ПР-удар“ – остава загадка за медиците. Но за страничния наблюдател диагнозата е ясна: тежък административен стрес.
Трудно е да поддържаш бодра и симетрична усмивка, когато трябва да обясняваш на света, че 8 точки от 100 са „световен връх“. Очевидното изкривяване в изражението на Карабалиев съвпада странно с изкривяването на истината в последните ПР съобщения на университета. Когато устата ти казва „бележим ръст“, а фактите казват „не ни виждат в класациите“, лицевите мускули често отказват да сътрудничат на лъжата.
Спекулациите в коридорите на Ректората са две: или ректорът е станал жертва на преумора от изпълнение на поръчките на своя политически ментор от ПП Наско Василев, или тялото му просто протестира срещу ролята му на „ликвидатор“. Когато си принуден да подписваш разпродажбата на активи, докато Денков ти кима одобрително от София, нервната система рано или късно предава бойната техника.
Изкривената уста в психологията често е белег на вътрешен конфликт. Дали Карабалиев не се опитва да прехапе език, преди да каже истината за това как „Промяната“ изсмуква жизнените сили на Тракийския университет? Или може би стресът от очакваните проверки и множеството сигнали от потърпевши служители е парализирал способността му за искрена физиономия?
Докато студентите се чудят дали ректорът има нужда от кардиолог или от добър адвокат, ПР отделът продължава да публикува снимки, които вместо доверие, будят съжаление. Изкривената гримаса на властта в ТрУ се превърна в символ на самото управление – несиметрично, неясно и видимо страдащо от собствените си действия. Ако това е инсулт на съвестта, лекарството не е в аптеката, а в оставката. Защото докато ректорът се бори с мускулните спазми на лицето си, университетът се бори с пълната ликвидация на престижа си. Едно е сигурно – на снимките за „световния успех“ на ТрУ липсва само едно: чисто лице и спокойна съвест.
В коридорите на висшето училище обаче темата вече не е само ПР, а медицинска. Колегите специалисти от университета, които ежедневно наблюдават ректора отблизо, вече не крият притеснението си. Сред експертните среди на ТрУ се коментира, че подобни симптоми на лицево изкривяване са класически признак на прекаран микроинсулт или тежка пареза, провокирана от непосилно нервно напрежение. Когато хората, които преподават диагностика, започнат да виждат в теб пациент, става ясно, че натискът от ПП е преминал границата на човешките възможности.
Post Comment