Хамелеонът в политиката на нова България

Йордан Цонев – между фактите, сенките и легендите на прехода

Йордан Кирилов Цонев е роден на 5 октомври 1956 г. в добруджанското село Карапелит. Това е един от малкото ранни биографични факти, които фигурират официално. Останалото – детството, средното образование, първите години в живота му – се губи между неясноти и разкази, характерни за поколенията, израснали в късния социализъм, когато в официалните биографии трябваше задължително да присъства, че произхожда „от работническо семейство, незасегнато от мероприятията на народната власт“. В противен случай вратите за успех в живота тогава се затваряха рязко.

Говори се, че като дете и ученик Цонев е прекарал значителна част от годините си във Варна. Според различни, неофициални свидетелства именно там завършва средното си образование. Както често се случва с биографиите на политици от старото поколение, липсват достъпни документи, които да дадат категоричен отговор, но самата упоритост на този слух е важен маркер — че в общественото съзнание Цонев е свързан с морския град още преди да се появи в публичността на Бургас.

Официално е известно, че след завършването на училище той продължава образованието си във Варна, в тогавашния Висш институт за народно стопанство „Димитър Благоев“, където получава висше образование по икономика и организация на строителството. Университетската среда през онези години е била своеобразна школа по тактика: в системата всеки се научава да оцелява, да се адаптира, да се движи леко и предпазливо. По думите на негови съвременници, Цонев не е бил сред най-гръмогласните студенти, но е бил наблюдателен, ориентиран и умеещ да се позиционира – качества, които по-късно се превръщат в негова политическа подпечатаност.

Слуховете около казармата му са още една мистична нишка в биографията му. Широко разпространено е твърдението, че той е служил в Малко Търново – едно от най-пограничните и изолирани места в страната по соц време. Там, в атмосфера на постоянна военна тревога, граничарска дисциплина и студен вятър от Странджа, разказват, че младият Цонев се включил в художествената самодейност на пограничното градче . Хора, служили там през онези години, разказват, че той се отличавал с чувство за ритъм, изявявал се в рецитаторски групи и имал склонност към сценично присъствие — нещо, което по-късно помага в политическия живот.

През втората половина на 80-те години, когато социализмът започва да се пропуква, Цонев вече е в Бургас. Там работи като крупие в казиното на емблематичния хотел „България“. Именно от този период се ражда прякорът, който ще го следва през цялата му кариера – „Данчо Ментата“. Някои твърдят, че се е появил заради „шмекерския“ стил на работа, други – че прякорът идва от начина, по който успявал да е в добри отношения както с клиентите, така и с ръководството. В онези години казиното на „България“ беше средище на всички ранни сенки на прехода – комарджии, мутри, партийци, както и бъдещи бизнесмени и политици. Да работиш там означаваше едно: да наблюдаваш внимателно, да знаеш кога да мълчиш и кога да се усмихнеш.

След 1990 г. този тип социален капитал се оказва решаващ. Цонев влиза в политиката в началото на прехода като общински съветник в Бургас от СДС (1991–1995 г.), където оглавява ключова комисия по финансите. Политическата му кариера набира скорост: през 1997 г. става депутат от СДС, поема бюджетната комисия и се утвърждава като един от най-влиятелните хора в сферата на финансовата политика.

Когато вътрешните борби разтърсват СДС, Цонев е изключен. Мнозина тогава го смятат за човек, който „пада на крака“ — не защото е непременно харизматичен лидер, а защото е изключително добро стратегическо животно. През 2005 г. той се присъединява към ДПС — партия, чиято политическа инфраструктура пасва на неговия стил: дисциплина, йерархия и вътрешна коалиционна логика. Там Цонев изгражда най-устойчивата си позиция — до днес.

В личния му живот също има слухове и любопитни моменти, които обществото не пропуска. Говори се, че съпругата му е от Резово – последното българско село по южната граница. Твърди се още, че именно тя с негова помощ – чрез сложни сделки и фирми – се е сдобила с редица атрактивни имоти в района. Част от медиите свързват тази история с приватизационните години, с преоценките на земи и промени в статута на крайбрежни парцели. Няма официално доказателство, което да потвърди мащабността на тези придобивки или конкретните механизми, но слухът е толкова популярен, че се превръща в неизменен елемент от публичния образ на Цонев – символ на онова преплитане между политика, бизнес и лични обстоятелства, което характеризира много от силните фигури на българския преход.

С времето Цонев запазва една от най-устойчивите политически кариери у нас. Бил е депутат в няколко последователни парламента, участвал е във всички важни бюджетни и законодателни процеси на ДПС, а през 2017 г. изненадва мнозина, когато защитава докторантура по богословие – жест, който компенсира светския му и понякога циничен политически образ с нотка на духовност.