Понякога прекарваме години в опити да разберем защо някой не ни дава любовта, уважението или вниманието, от които се нуждаем.

Но истината е проста: хората често дават от това, което имат вътре в себе си. Някой, който е разбиращ, ще предложи разбиране. Някой, който е емпатичен, ще прояви емпатия. Някой, който е затворен, ще даде малко, независимо колко заслужавате.

Често правим грешката да мислим, че поведението на другите хора е мярка за нашата стойност.

Ако някой ни игнорира, си мислим, че не сме достатъчно важни.

Ако някой не ни обича така, както трябва, започваме да се чудим какво пропускаме. Но действията на другите хора говорят много повече за тях, отколкото те за нас.

Най-опасното е, когато започнем да чакаме другите да ни дадат това, което сами си отнемаме

Уважението, което не си отдаваме.

Мирът, който постоянно жертваме.

Грижата, която предлагаме на всички, освен на себе си.

Ето защо понякога най-важният урок не е как да получим повече от другите, а как да започнем да даваме повече на себе си.

Да си поставим граници. Да не просим внимание. Да не стоим там, където постоянно трябва да доказваме своята стойност.

Хората ще ти дадат това, което са. Но това, което заслужаваш, не бива да зависи от тях. То започва с връзката, която изграждаш със себе си всеки ден.