Христо Грозев: Путин се страхува от мен, защото знае, че само аз мога да го победя

Разследващият журналист Христо Грозев разкри как е надхитрил цялата машина на Путин и е стигнал жив до студиото Цънцърова: „ФСБ очакваше тайна операция, а аз просто влязох през вратата“
Аз съм Христо Грозев и, както вече вероятно знаете, съм най-издирваната мишена на Путин на планетата.
Не в България. Не на Балканите. На планетата.
Сутрин Владимир Владимирович става, поглежда през прозореца на Кремъл и първото нещо, което пита, е:
„Грозев?“
А дежурният генерал свежда глава:
„Още не, Владимир Владимирович.“
Едва тогава Путин започва да се занимава с второстепенни въпроси като войни, петрол, Китай, НАТО и ядреното възпиране.
Затова това, което направих, беше изключително рисковано.
Аз отидох при Мария Цънцърова.
И дадох интервю. Жив. Без охрана. Повтарям: без охрана.
Придвижвах се като напълно обикновен доносник… пардон, разследващ журналист. Без брониран автомобил, без хеликоптер на НАТО над мен, без шестима агенти на MI6, преоблечени като водопроводчици.
Даже сам си отварях вратите.
Точно това обърка Путин.
Защото аз от години изучавам КГБ, ФСБ, ГРУ, СВР, СМЕРШ, НКВД и всички останали руски съкращения, включително няколко, които вероятно още не са основани.
И открих тяхната най-голяма слабост:
ТЕ НЕ МОГАТ ДА ДЕЙСТВАТ СПОНТАННО.
Това е ахилесовата пета на руските служби.
Ако във ФСБ някой ме види на улицата, той не може просто да каже: „Ето го Грозев!“
Не.
Първо трябва да уведоми началника си.
Началникът уведомява началника на началника.
Той изпраща шифрограма.
Шифрограмата отива в Москва.
В Москва я разпечатват.
После установяват, че липсва подпис. Връщат я.
След това се оказва, че печатът е сложен на грешното място.
И докато руската държавна машина се координира, аз вече съм при Цънцърова и ми слагат микрофона.
Това беше операцията.
Кодово име: „ИЗВЪН ЕФИР“.
Представям си какво е станало в Москва.
Дежурният офицер влиза пребледнял:
„Владимир Владимирович… имаме проблем.“
„Какъв?“
„Грозев.“
Путин изпуска химикалката.
„Къде е?!“
„В подкаст.“
Мълчание.
„Какво е подкаст?“
И започва извънредно заседание на руския Съвет за сигурност.
Вадят карти на София. Сателитни снимки. Схема на студиото. Списък на входовете.
Къде е Цънцърова? Къде е Грозев? Колко микрофона има?
И най-важният въпрос:
Как по дяволите е влязъл?
А аз съм влязъл през входа.
Това ФСБ никога не го очаква.
Руснаците винаги търсят сложната операция – тайни квартири, фалшиви паспорти, тунели под Дунав, дипломатически автомобили, агенти с перуки.
Никой не допуска, че Христо Грозев просто ще се качи в кола и ще отиде на интервю.
Това е прекалено асиметрично.
Но тук трябва да предупредя и Мария Цънцърова.
Защото с появата ми в нейното студио геополитическият ѝ статут вече се промени необратимо.
Мария, ако четеш това: вече не си просто журналист. Ти си мишена №3 на Кремъл. Преди теб сме аз, ген. Ниско и Манол Глишев. Да, знам, че така стават четирима души на първите три места, но това е руската хибридна аритметика. Не се опитвайте да я разберете.
След интервюто лично забелязах няколко крайно подозрителни обстоятелства.
На около 200 метра от студиото стоеше мъж, който чакаше автобус. Твърде демонстративно чакаше автобус.
Друг човек ядеше баничка. На пръв поглед – нищо особено.
Но аз съм разследващ журналист, затова си зададох си логичния въпрос: Защо точно баничка, защо не кифла, защо не кроасан?
Няколко минути по-късно жена говореше по телефона.
И тук вече картината започна да се подрежда.
Човек. Баничка. Телефон.
Три отделни събития за обикновения наблюдател.
За мен оперативна група. Така работят службите.
Никога агентът на ФСБ няма да дойде с тениска „ФСБ“.
Ще дойде с баничка.
Именно затова Путин се страхува от мен.
Аз виждам връзките.
Междувременно от мои източници научих, че след шоковата ми поява при Цънцърова във ФСБ вече се обсъжда създаването на специална структура:
Главно управление за противодействие на Христо Грозев и българските подкасти.
Щатът първоначално бил 430 души.
Но след като руснаците разбрали колко подкаста има в България, поискали още 700.
Щели да има отдел „YouTube“. отдел „Facebook“, секция „Цънцърова“.
И специална оперативна група, която 24 часа в денонощието да следи дали не съм седнал пред друг микрофон.
Но истинският кошмар за Путин тепърва предстои.
Представете си следната ситуация: аз, ген. Ниско и Манол Глишев в едно студио.
Това вече не е подкаст, това е стратегическа заплаха.
Според мои изчисления такава концентрация на евроатлантическа решимост в помещение под 40 квадратни метра може да доведе до тежки нарушения в работата на руските системи за ранно предупреждение.
А ако в студиото е и Цънцърова?
Тогава Москва вероятно преминава на най-висока степен на бойна готовност.
Затова няма да се отказвам, няма да ме сплашат!
Ще продължа да правя най-непредвидимото нещо, което един издирван от Путин човек може да направи: ще ходя по интервюта.
Днес Цънцърова, утре друг подкаст.
Вдругиден може дори телевизионно студио.
Без предупреждение.
Без предварителна координация с Кремъл.
И докато ФСБ попълва формулярите, аз вече ще съм казал:
„Здравейте, благодаря за поканата.“
И тогава ще е прекалено късно.

Коментари

коментари