Христо Проданов: Там, където има воля, има и път

Христо Проданов е първият българин изкачил един от 14-те осемхилядника – връх Лхотце, висок 8615 метра. Той е и първият наш сънародник, покорил Еверест. Освен това е един от първите хора, стъпили на “покрива” на света без кислороден апарат, при това по най-трудния маршрут и сам.

Христо Проданов е роден на 24 февруари 1943 г. в Карлово. В продължение на 4 години и половина – от май 1972 до ноември 1976 година, големият български алпинист работи в Перник като началник смяна и топлотехник в мартеновото производство в металургичния завод „Ленин” и същевременно е член на пернишкия Алпийски клуб. Стотици са металурзите перничани, които го познаваха, помнят го и дълбоко уважават подвига му при изкачването на Еверест по един от най- трудните маршрути – Западния гребен, наричан „жестокият път”.

Днес великият български алпинист и смел мъж щеше да навърши 80 години…

Когато е на 14 предприема първия си дълъг преход през връх Ботев.

Любопитството му към планинарството и катеренето е събудено от двама непознати с екипировка за алпинизъм, които преминават през Карлово. Христо и братовчед му Захари ги следват до хижа „Балкански рози“. там разбират, че са алпинисти и хобито им е да изкачват най-високите върхове. И така любовта, пламъчето е запалено. След тази „среща“ Христо се посвещава на изучаването на алпинизма – четейки книги за алпинизъм и разпитвайки всеки, който може да му разкаже нещо повече.

Следват многобройни експедиции и преходи в България, из Алпите, Олимп, Кавказ, Памир… През 1961 г. завършва централната планинарска школа „Мальовица“.

Най-забележителното постижение на Христо след Еверест е стъпването на връх Лхотце – четвъртият по височина в света, на 8516 м. над морското равнище.

„Майка ми е единственият човек, който при никакви обстоятелства не може да ме изостави. Майка ми е моето завръщане. По никакъв начин не бих мотъл да й се отплатя освен със светостта на чувството, което изпитвам към нея.”

„Когато слизаш, научаваш най-много“.

През 1962 г. родината няма какво повече да му предложи и той прекосява границата. И погледът му се рее все по-нависоко и по-нависоко.

През 1976 г. покорява алпийския Матерхорн, където в продължение на цяла седмица, заедно с Трифон Джамбазов, са принудени да останат в изчакване на силна снежна буря.

Следват няколко седемхилядници – Ленин, Ношак, Комунизъм, Корженевска. Те обаче са нищо в сравнение с постижението на Христо от 30 Април 1981 г. В 13:45 часа той стъпва на четвъртия по височина връх в света – Лхотце (8516м). Става първият българин, изкачил осемхилядник.

Мечтата му обаче е да се качи на покрива на света – Еверест.

На 20 април 1984 г. в 5:45 часа сутринта Христо тръгва заедно с шерпа Ринджи по най-трудния маршрут към Еверест и без кислород.

През онзи ден се случват поредица от събития, които ще се окажат съдбоносни. Шерпът е добре подготвен, но се затруднява по отвесните скали нагоре. Проданов губи и време, и сили, за да му помогне… В крайна сметка продължава сам.

В 18:15 часа по радиостанцията се чува гласа на Христо Проданов – той е на върха! Първият българин, изкачил Еверест, и четвъртият човек в света, който успява да го направи сам! Без кислород. За съжаление това ще му коства и живота.

Остава на върха твърде дълго – 33 минути. Когато тръгва назад, вече е тъмно. Христо решава да се върне по собствените си стъпки, по трудния маршрут. Буря възпрепятства слизането му и той е принуден да остане на открито на 8700 м височина без спален чувал, храна и вода. Температурата е -42 градуса. Наричат мястото „Зоната на смъртта“. Сигналните ракети в пистолета му се оказват негодни, канапите са скъсани.

Следват три ужасни денонощия. България се моли да е жив.

„Не говори, не говори. Не заспивай! Ице, ти си голям мъж! Не заспивай, ти си българин! Към тебе тичат, хора тичат към тебе! Не заспивай!“

На 22 април 1984 г. в 19:45 часа по радиостанцията гласът на Христо Проданов се чува за последно. Остава горе завинаги. Спасителите не успяват да го намерят. Остава да спи под върха, превърнал го в герой. И в сърцата ни. На горди българи.

В дневника му е записано, а и най-близките му потвърждават, че Христо носел за върха образа на Васил Левски и пликче с шепа пръст от гроба на Йордан Зашев…

Най-важните постижения на Христо Проданов

Осемхилядници

Лхотце (8516 м) – 30 април 1981 г., соло, без кислород,
Еверест (8848 м) – 20 април 1984 г., соло без кислород.

Седемхилядници

Пик Ленин (днес пик Кауфман, 7134 м): 6 август 1975 г., 28 юли 1982 г., 5 август 1982 г., 13 юли 1983 г., 2 август 1983 г.
Пик Комунизъм (днес пик Гармо, 7495 м): 27 юли 1980 г., 24 юли 1983 г.
Пик Корженевска (7105 м): 28 юли 1979 г., 31 юли 1979 г., 8 август 1982 г., 29 юли 1983 г.,
Ношак (7492 м): 30 юли 1976 г.

Алпите

Матерхорн (4471 м): Северната стена – 21-26 септември 1974 г., с Трифон Джамбазов, първо българско.
Гранд Жорас (4208 м): Северната стена по реброто Уокър – 30 юли-1 август 1967 г., с Атанас Кованджиев, първо българско.
Пти Дрю (3733 м): по маршрута на Бонати – 16-18 юли 1967 г., по „Пътя на гидовете” – 3-8 септември 1977 г., първо и единствено българско.
Монблан (4807 м): Ръба Френе – 15-16 юли 1969 г., първо българско.

Кавказ

„Кръста на Ушба” – 25-28 юли 1970 г., първо българско,
Траверс на Шхелда – 24 юли-1 август 1973 г., първо и единствено българско.

Снимки: личен архив, архив БНР, БНТ

Материалът Христо Проданов: Там, където има воля, има и път е публикуван за пръв път на Животът е любов.

Коментари

коментари