Иде диктатурата! Дигиталното евро направи още една крачка напред

Комисията по икономически и парични въпроси в Европейския парламент подкрепи започването на преговори по правната рамка, която трябва да позволи създаването на дигитална версия на еврото.

Процесът върви отдавна. Върви внимателно, постепенно и с познатия брюкселски речник за „модернизация“, „удобство“, „сигурност“ и „европейска автономия“.

Дигиталното евро няма да бъде криптовалута, частна монета или стейбълкойн. То ще бъде форма на публични пари, издавани от Европейската централна банка.

И точно това е проблемът.

Когато парите вече не са физически носител, а достъп до дигитална система, гражданинът трябва да знае какво притежава, кой вижда движението на средствата му и при какви условия този достъп може да бъде ограничен.

Европейските институции настояват, че кешът ще остане, а дигиталното евро ще бъде само допълнителна възможност за плащане, включително при онлайн и офлайн трансакции.

Подобни уверения сме ги чували и друг път.

Първо нещо е доброволно. После става препоръчително. След това се превръща в стандарт. Накрая всички, които настояват да запазят старото си право, започват да изглеждат като пречка пред „модернизацията“.

Затова кешът не е сантимент към миналото.

Кешът е последната форма на пари, при която човек може да плати без посредник, без приложение, без профил, без разрешение и без дигитална следа за всяко свое действие.

Дигиталното евро не трябва да се разглежда като невинна техническа добавка към съществуващата парична система.

То е следваща стъпка към свят, в който парите все по-малко са собственост и все повече са достъп, посредничен от институции, приложения, доставчици и правила, които гражданинът не определя.

Затова спорът не е дали плащането ще бъде по-удобно.

Спорът е дали удобството няма да бъде използвано като вход към система, в която всяка финансова стъпка става видима, измерима и потенциално ограничима.

Кой ще контролира достъпа?

Кой ще вижда трансакциите?

Какви лимити ще има?

Ще може ли в бъдеще да се ограничава употребата на тези пари?

Ще може ли да се въвеждат условия, срокове, забрани или автоматични блокировки?

И най-важното: ще останат ли парите собственост на гражданина, или ще се превърнат в достъп, който институциите могат да управляват?

Европейската централна банка твърди, че дигиталното евро няма да бъде програмируеми пари и че кешът ще бъде запазен.

Това трябва да бъде записано като твърда правна гаранция, а не да остане на нивото на институционално обещание.

Свободата не се защитава с прессъобщения. Защитава се с правила, ограничения върху властта и ясни права на гражданите.

Планира се 12-месечна пилотна фаза с избрани платежни доставчици и търговци, а евентуалното първо въвеждане се очаква около 2029 г., ако законодателството бъде окончателно прието.

Тоест процесът вече не е хипотеза. Той се движи.

И затова трябва да се говори сега, не когато системата вече е готова, приета и представена като нещо, срещу което „няма разумна алтернатива“.

Дигиталното евро може да се окаже не просто нов начин за плащане, а нов слой власт върху всекидневния живот на гражданите.

Разликата няма да бъде в рекламните послания на Брюксел.

Разликата ще бъде в гаранциите, ограниченията и правото на гражданите да продължат да използват пари извън дигиталния контрол.