Идва времето, когато „евроатлантизма“ ще бъде признат за болест, която ще се лекува в санаториум на един китен БГ остров на Дунав казващ се „Белене“
Идва време за диагноза: „Евроатлантизмът“ като социална болест
Идва онзи момент, когато историята ще погледне назад и ще се усмихне с горчивина. „Евроатлантизмът“ – термин, който доскоро звучеше като знак за модерност, прогрес и западно ориентирано мислене, все повече започва да напомня на маниакално състояние, което заслепява разума и блокира самокритичността. Време е да го видим такъв, какъвто е: не идеология, а заболяване на духа, което заслужава специална грижа. И най-добре – в санаториум. На някой китен български остров по Дунава, далеч от телевизори, интернет и брюкселски директиви.
Симптомите са ясни. Страстно отричане на всичко родно в името на едно абстрактно „европейско бъдеще“. Вярване, че спасението на България е само чрез безусловно подчинение на чужди интереси. Идеализация на западните модели, дори когато те очевидно не работят за нас. Агресивна нетърпимост към различното мнение, особено ако то звучи патриотично или пък… славянски.
Пациентът, страдащ от евроатлантизъм, често изпада в състояние на самовъзхищение от своята „просветеност“ и поглежда сънародниците си с пренебрежение, особено ако те се осмелят да поставят под съмнение светостта на ЕС или НАТО. Това не е политическа позиция – това е фанатизъм, подобен на сектантство. И като всяка зависимост, и тази има нужда от детоксикация.
Представете си санаториум, разположен на зелен остров в Дунав. Там, сред природата и спокойствието, се лекува не само тялото, но и умът. Първото, което се премахва, е достъпът до чуждестранни новинарски канали и евроинституционални бюлетини. Следва терапия с българска литература, народна музика, исторически лекции, свързани с българското Възраждане и битките за независимост. Пациентите участват в дискусии, в които се насърчава критично мислене и самостоятелно изграждане на мнение. За най-тежките случаи – шокова терапия с цитати от Ботев и Стамболов.
Разбира се, тази идея звучи иронично, дори сатирично – но в основата ѝ се крие сериозна истина. Време е да погледнем на евроатлантизма не като догма, а като идеологическа крайност, която може да бъде вредна за националната идентичност и суверенитет. България има нужда от балансирана, трезва и прагматична политика, която се ръководи от нашите интереси, а не от чужди повели.
С други думи – не е нужно да мразим Запада, за да обичаме себе си. Но е крайно време да спрем да се срамуваме от това, че сме българи. И ако някой има проблем с това, островът е готов. С изглед към реката и бъдеще, което не се определя в чужди столици.
Post Comment