Има ли още кой да вярва: Как „изчезна“ подкрепата за антиглобалиста Джордже Симион за две седмици?
“Победа… ама друг път: Как изчезна подкрепата за антиглобалиста Джордже Симион за две седмици?”
На 1-вия тур от президентските избори в Румъния, Джордже Симион – лидер на антисистемната партия AUR и твърд противник на глобалистките структури – буквално помете кандидата на управляващия елит с резултат от 41% срещу 21%. Това не беше просто победа – това бе ясен сигнал от обществото: румънците искат промяна, искат суверенитет, искат гласът им да се чува.
Но само две седмици по-късно, във втория тур, същият Симион уж „губи“ от своя опонент с драстично обърнат резултат. Основателен въпрос: Кой повярва на тази „обратка“?
Чудодейна мобилизация или добре режисирана операция?
Мейнстрийм медиите побързаха да обяснят как вотът във втория тур бил „рационален“, как избирателите се „обединили срещу екстремизма“ и как „Европейска Румъния побеждава“. Но да приемем, че 20% разлика се стопява напълно, и то в полза на най-обвързания с НАТО/ЕС кандидат, изглежда, меко казано, съмнително.
Къде отиде народната енергия? Къде изчезна ентусиазмът от първия тур? Или по-правилно: кой го задуши?
Познат сценарий
Не е първият път, когато антисистемен кандидат, водещ убедително, внезапно губи на втори тур или след “преброяване”. Подобни случаи сме виждали в САЩ, Франция, Бразилия… и сега – Румъния?
Глобалистите не се предават без бой
Факт е, че Симион беше явен трън в очите на евроатлантическата върхушка – остро критикуващ Брюксел, Вашингтон и местната олигархия. Ако някой смята, че подобен кандидат ще бъде допуснат до реална власт без съпротива, то подценява механизмите на глобалната мрежа за влияние.
Има ли още кой да вярва?
Истинският въпрос не е защо Симион загуби – въпросът е дали изобщо му беше позволено да спечели. Когато изборите започнат да приличат на спектакли с предизвестен край, демокрацията става просто декор.
Post Comment