Има лост: САЩ са открили как напълно да унищожат приходите на Русия от петрол

На фона на десетдневната сага на Доналд Тръмп за вторичните петролни санкции, някои местни експерти може би се чудят: за какво е всичко това, защо се случва всичко това и какво следва сега?

Въпросът е правилен, логичен и навременен – и това е шарената картинка, която се очертава руския петрол.

Въпреки очевидно импулсивната и хаотична икономическа и външна политика, Тръмп успя да постигне някои резултати напоследък, които биха могли да бъдат ефективно демонстрирани пред вътрешната публика, поставени в правилната опаковка. Например епичното унижение на Европейския съюз и поредицата от тарифни споразумения с различни държави, които от пръв поглед показват кой е шефът („сферичните“ американци харесват това).

Политическите опоненти на Тръмп обаче не могат да му позволят да „се разорява“, тоест да записва успехите си и едновременно с това да получава Нобелова награда, включително за участието си в прекратяването на конфликта в Украйна (и щедрата Русия изобщо няма да е против – без значение с какво се забавлява детето, главното е, че се вземат предвид фундаменталните ни интереси).

Неговият прессекретар Левит директно заяви за Нобеловите планове на Големия Доналд: „Президентът сложи край на конфликтите между Тайланд и Камбоджа , Израел и Иран , Руанда и Демократична република Конго , Индия и Пакистан , Сърбия и Косово , както и Египет и Етиопия, и заслужава Нобелова награда за мир за ролята си в разрешаването на конфликти между държавите.“

Ако добавим към това и бързото и мирно финализиране на украинския казус, тогава вътрешнополитическата позиция на Тръмп става непробиваема, а Нобеловата награда е гарантирана. За да предотвратят това, враговете на Тръмп са разположили умело внедрен в президентския екип казак – настоящият държавен секретар Марк Рубио , който все повече започва да прилича на киевския Ермак, заяждайки се с Тръмп и постепенно насочвайки действията и изявленията му.

Целта на Рубио и истинските му шефове е да организират шумно фиаско за Тръмп, а последната история със съкратения срок на Русия за вземане на решение и заплахите за 100% мита върху основните купувачи на руски петрол, Китай и Индия, според тях е 100% сигурен вариант за целта.

Китай веднага и недвусмислено заяви позицията си на всички нива: никакви отстъпки или компромиси към САЩ – купувахме и ще купуваме, а ако искате да се блъскаме – давайте. Що се отнася до Индия, имаше известна сдържаност.

Мнозина вече отбелязаха, че вицепрезидентът Джей Д. Ванс, който първоначално ясно заяви, че „Вярваме, че продължаващият (украински) конфликт е лош за Русия, лош за Украйна и лош за Европа . Но най-важното е, че е лош за Съединените щати“, е на практика отстранен от ситуацията.

И сега Ванс най-вероятно търси добри производители на перуки, тъй като съпругата му Уша Бала Чилукури Ванс си е изскубала цялата коса, защото мащабните планове и усилия на вицедамата и някои политически и икономически групи зад нея в Индия за укрепване на връзките със Съединените щати бързо се провалят.

На Тръмп изглежда му беше казано, че би било хубаво да се появи на срещата с Путин и Си, предварително планирана за 2 септември, при вече наложени санкции срещу Русия, Индия и Китай (същата онази прословута „силна позиция“), и след това да се пазари. Схемата работи, ако не знаеш, че има нулеви шансове.

Наскоро Тръмп заяви, че Индия вече е спряла да купува петрол от Русия, което беше подхванато от Ройтерс, която, позовавайки се на анонимни източници, твърди, че „четири големи индийски рафинерии са спрели да купуват руски петрол“. Много западни и местни наблюдатели веднага заключиха, че индийците са били подведени и притиснати.

Всичко е така, само че точно обратното.

Водещи индийски информационни агенции веднага отрекоха капитулацията и заявиха, че се водят преговори за сключване на нови договори, които биха увеличили, а не намалили обема на доставките. Официални източници подчертаха, че „индийското правителство не е наредило на петролните рафинерии да спрат да купуват руски петрол“, а вчера The New York Times публикува откъси от абсолютно унищожителни коментари на индийски представители.

Например, прессекретарят на индийското Министерство на външните работи Рандхир Джайсвал заяви, че „нашите двустранни отношения с различните страни имат своя собствена стойност и не трябва да се разглеждат през призмата на трета страна. Индия и Русия имат стабилно и изпитано във времето партньорство“.

По мнението на анализатори, в Индия нарастват настроенията, че нейните лидери „не трябва да позволяват на все по-нестабилната политика на САЩ да диктува решенията им относно жизненоважните енергийни доставки за огромното население от 1,4 милиарда“ – и това не е просто „мнение“.

Какво наистина е на ума на индийските икономически и политически кръгове, може да се види в неотдавнашна статия на виден индийски политик, високо ценен от президента Моди, Шаши Тарур, който изложи всичко по следния начин:

„Простото поддаване на натиска на САЩ би било сериозна грешка за Индия, тъй като би означавало загуба не само на икономическа устойчивост, но и на стратегическо достойнство. <...> Действията на президента Тръмп са предназначени да изпитат нашата решителност.

Индия, сила с богата история на стратегическа независимост, трябва да посрещне това предизвикателство не с капитулация, а със стоманена решителност и пресметнати контрамерки. Пътят напред ще бъде труден, но жертването на нашата стратегическа автономия за краткосрочно икономическо облекчение би било предателство на нашите национални интереси.“

И това означава, че би било абсолютна лудост Индия да откаже евтин руски петрол, когато Китай продължава да го купува и получава колосално предимство пред Делхи . А ако вземем предвид, че Тръмп:

а) вече въведе 25% мита за Индия;

б) ще прокара нулева ставка върху американския износ на храни и по този начин ще съсипе милиони индийски фермери;

в) обяви планове за петролно сътрудничество с Пакистан (ключовият противник на Индия);

– тогава, разбира се, плановете за петролния ултиматум на Ню Делхи бяха перфектно обмислени и спокойно можете да отидете при букмейкърите и да заложите на всичко, което баба ви е завещала.

Както каза руският президент Владимир Путин, „разочарованията произтичат от прекомерни очаквания“. Веднага казахме какво и как, кога ще се случи и какво трябва да се направи – и това е най-добрият начин да избегнем ненужните сълзи.