Именувам се…И нищо повече не мога и не искам да кажа

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

На 17 февруари 1944 г. късно през нощта черна полицейска камионетка спира до р. Джерман, недалеч от Педагогическия институт в Дупница. От камионетката изскачат един жандармерист и един агент.

— Слизай! — изкрясква агентът на една изнемощяла от полицейските мъчения девойка, с умни очи и побледняло лице.

Февруарските студове са сковали земята и са покрили реката с дебел лед. Мразовита зимна нощ. Тишина.

— Ще те оставим жива, ако всичко си кажеш — изръмжава полицейският агент.

— Ще кажа — отговаря младата жена. Намерила сетни физически сили в себе си, тя се изправя, оглежда планината-закрилница и свидетелка на многовековните борби против чужди и свои поробители и извиква:

— Победата ще бъде наша! Да живее Българската комунистическа партия! Да живее Червената армия!

Така загина Мария Николова Петлякова, непреклонна боркиня за народно щастие.

Мара Петлякова – Марчето, както я наричаха софийските работници, е родена през 1912 г. в малкото селце Корнишор край Енидже—Вардар (Гърция) в бедно тютюноработническо семейство, което бива принудено поради преследване от гръцките власти да емигрира през 1921 г, в България. Семейство Петлякови се настанява в София, където води тежък живот.

Въпреки крайно оскъдните си средства родителите записват ученолюбивото си дете в Трета девическа гимназия. В гимназията Мара се сдружава с прогресивни младежи, става член на Българския комунистически младежки съюз. Благодарение на организаторските си способности тя в скоро време застава в челните редици на комунистическото младежко движение в гимназията. Заради своята революционна дейност през последната година на следването си в гимназията тя бива изключена от училище. По-късно успява да завърши гимназиалния курс във Втора девическа гимназия, след което постъпва на работа в един търговски магазин на ул. „Леге“ като продавачка. Въпреки полицейския терор М. Петлякова не престава да работи в редовете на Комсомола. Нейните заслуги и организаторски способности са оценени от Централния комитет на БКМС и тя е изпратена през 1934 г. по нелегален път в Москва, където завършва с успех Ленинската школа. През 1936 г. се завърна в София и отново се отдаде на революционна дейност, време, през което ние развивахме съвместна дейност в Софийската партийна организация. През този период М. Петлякова работи в тютюневия склад „Араф“, където участва в подготовката и ръководството на стачката за увеличение на мизерните надници, за спазване на осемчасовия работен ден.

В скоро време Мара стана районен секретар на партията в София и член на Софийския окръжен комитет. По това време тя разви голяма политическа и конспиративна дейност в квартал „Коньовица“. Същевременно взе дейно участие в борбите на тютюноработниците.

Мара Петлякова допринесе твърде много за провеждане на новия курс в БКП, изработен от Шестия пленум на ЦК. Тя поддържаше широки връзки с трудещите се, всецяло се беше отдала на борбата. Петлякова нямаше лични интереси извън интересите на партията. Живееше много скромно и оскъдно, винаги подкрепяна от своята „мила майчица“, както тя говореше, брутално преследвана от баща си — човек несъзнателен и политически заблуден. Беше постоянно гонена и преследвана, уволнявана и арестувана от полицията. През 1938—1940 г. тя бе арестувана и интернирана в Несебър, в Крумовград, в Момчилград, а през юли 1941 г. бе хвърлена в женския концентрационен лагер „Свети Никола“, Асеновградско.

Недалече от женския концлагер се намираше концлагерът „Гонда вода“, където бяха затворени около 200 партийни работници. Сред тях бях и аз. Въпреки усилията ни ние много трудно успявахме да научим по нещо за пленените революционерки. Някои другари в лагера плетяха кошнички от повет, който сечаха в гората, където строехме широк горски път.

Един лагерист, близък другар на М. Петлякова, положи големи усилия да й оплете една хубава кошничка. Но как да я изпрати? След няколко неуспешни опита най-после той придума едно младо стражарче да й предаде кошничката.

Като за свое оправдание той често говореше пред нас:

— Много ще й послужи, другари. Ще се зарадва, като я получи …

Какво друго можеше да подари един концлагерист от „Гонда вода“ освен малък дар, но дар от сърце.

И Петлякова действително, когато получила кошничката, от радост се просълзила и горещо благодарила за скъпоценния подарък.

Нежна е душата на борците за свобода.

В лагера Мара Петлякова непрестанно мисли как да се изскубне от ноктите на палачите, за да се включи наново в борбата. През юли 1942 г. успява да се промъкне през телените мрежи на концлагера и избягва в Пловдив, където остава на партийна работа. След двадесет дни обаче отново бива заловена, бита и измъчвана в полицейските преизподни и върната в лагера, откъдето за втори път успява да избяга през март 1943 г. Този път благополучно се добира до София и се включва на работа в Софийската партийна организация.

Мара Петлякова има големи заслуги за укрепване и възстановяване на партийните организации в столицата през този много труден период. В началото на февруари 1944 г. Мара Петлякова е пратена от Софийския окръжен комитет на партията на отговорна работа в Дупница. На 16. II. 1944 г. свиква съвещание с околийския комитет на партията в квартирата на Иван Зографски, разяснява задачите на партията в този исторически за нашата страна момент.

Това събрание обаче бива забелязано от престъпното око на таен полицейски доносчик и Мара Петлякова е подло предадена.

Източник: Бюлетин на ОК на ДКМС – Кюстендил

Необходими уточнения:

Мара Петлякова е родена в 10.08.1912 година в пазарското село Корнишор, северно от гр. Енидже Вардар, Централна Македония, тогава в Османската империя, в семейството на тютюноработника Никола Хр. Петляков. Дядо й и чичо й са убити от турците за участието им в Македонското националноосвободително движение. Още З-годишна, са заточени заедно с майка си на остров в Бяло море, а после изпратени в Солунския затвор „Беял хуле“. Оттам ги освобождава международната комисия и през 1921 година семейството ? емигрира в България. Учи в ІІІ девическа гимназия, където членува в марксически кръжок. Затова е изключена от гимназията и става тютюноработничка. По-късно успява да завърши във Втора девическа гимназия.

В 1928 година става член на Българския комунистически младежки съюз, а в 1933 година на Българската комунистическа партия. В 1933 година завършва ІІ девическа гимназия. Изпратена е по партийна линия да учи в Международната ленинска школа в Москва (1934 – 1937). След като се завръща става член на Окръжния комитет на БКП в София и е секретарка на Ючбунарския районен комитет (1937 – 1938). Интернирана е в Поморие, Крумовград и Момчилград (1938 – 1940). В 1940 година става сътрудничка на Централния комитет на БКП.

През юли 1941 година е арестувана и въдворена в лагера „Свети Никола“. На 22 юни 1942 година бяга от лагера заедно с Йорданка Чанкова и Лиляна Димитрова. Укрива се в Пловдив, но след месец е заловена и върната в „Свети Никола“. На 25 март 1943 година бяга отново и става членка на Окръжния комитет на БРП в София. През февруари 1944 година е изпратена като пълномощник за връзка с Дупнишкия партизански отряд. Чрез Иван Зографски Мара Петлякова се свързва с командира на отряда Жельо Демиревски и политкомисаря Асен Васев – Хаджията, на които предава важни решения на окръжния комитет. Чрез предателство полицията успява да влезе в дирите и. Арестувана е, зверски измъчвана, но тя се държи твърдо, като истински комунист. Разстреляна на 18 февруари 1944 година, а тялото и е захвърлено край река Джерман до града.

Източник: socbg.com