Интелектуалната катастрофа в Украйна е нещо епично, а дори и плашещо

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

“Интелектуалната катастрофа в Украйна е нещо епично, а дори и плашещо.
Тези дни ФБ ми бута статуси на последните украинци със здрав разум, които са потресени, възмутени и ужасени от премахването на паметника на Булгаков в Киев.
Глътка свеж въздух е да видиш такива хора.
Но това прави четенето на мненията на зомбитата още по-отвратително. Само за десетина години това население бе вкарано в такава пералня на мозъци, че последствията са по-страшни от ядрена авария.
Нека да ви обобщя „критиките“ срещу Булгаков, които видях като коментари:
– Това не бил украински, бил имперски писател – всяка проява на украинщина го дразнела, той е имперец, който е отказал да живее в Киев, а се е преместил в Москва – майната му, такива трябва да бъдат изстискани от учебниците като гной.
– Какъв ти Булгаков – някой оператор на дронове, които атакуват Украйна сигурно го има за любим писател – те всички, които хареват Пушкин, Булгаков и всякакви имперци обичат да убиват деца.
– Ааа, жалите за Булгаков, а? А се кефехте, когато 90 процента от програмата в училищата беше от руски писатели…Слава Украини!
– Не само паметника, книгите му трябва да бъдат забранени. Този имперец винаги е бил настроен подозрително към Галиция, а Галичина це Украина.
– Всеки, който харесва руската литература не може да се нарече украинец, а фактът, че жали за паметника на един руснак е достатъчен службите да го разследват
– Ако Булгаков беше жив днес сигурно щеше да участва в руската армия и да убива украинци
И това е съвсем кратка подборка.
Има къде-къде по-гадни и отвратителни.
Ако са готови да се разделят с Булгаков в името на какво тогава воюва Украйна?
Каква е тази митична идентичност, която иска да закопае един от най-добрите писатели, които някога са съществували?
Коя държава може да оцелее като разрушава паметници на гении и връща костите на геноцидни фашисти?
Нека пак да повторя – там има островчета на здрав разум, но те стават все по-малко и малко…
Един ден и тези светлинки ще бъдат угасени.”