Интервю! Учителката и попфолк певица Димана: Пълна забрана за телефони и тик-ток за учениците

КОЯ Е ТЯ

Димана Костова е една от най-популярните попфолк певици. От три години е учител в Хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив – едно от най-престижните училища в страната. Преподава музика на учениците в 8, 9 и 10 клас.

Борислав РАДОСЛАВОВ

– Българските ученици са последни в ЕС по природни науки, четене и математика, сочат данни от последното международно оценяване PISA – тест, който измерва функционалната грамотност на 15-годишните ученици. Как я докарахме дотук, г-жо Костова?

– Резултатите на учениците са огледало не на техните лични възможности, а на остарелия модел на преподаване. Българските деца са умни и способни, но ние трябва да спрем да ги оценяваме по това какво са запомнили, а да започнем да ги учим как да мислят. Промяната в образованието не става с магическа пръчка или с нови административни наредби. Тя преминава през преосмисляне на учебните програми – по-малко суха теория, повече време за упражнения и развиване на практически умения за реалния живот.

– Каква е разликата между поколенията? Как беше при вас и как е сега?

– Бях много скромна и притеснителна ученичка. Така съм възпитавана. Винаги съм имала уважение към учителите, докато днес подрастващите са много по-смели и могат всичко да си казват. Няма как да си позволиш да възразиш на учител и да изискваш от него, ако получиш по-слаба оценка. По наше време не можехме и да си го помислим. Сега е по-различно. Да, човек трябва да си изразява мнението, но трябва да има граница. Много е различно сегашното поколение от нашето.

– Къде се къса нишката?

– Първо е семейството, след това средата и после технологиите. Социалните мрежи объркват съзнанието на младите. Съдържанието там е една заблуда, не е реалният живот навън. Снимките винаги са изрядни и на тях хората са винаги щастливи и украсени с филтри.

Прекалено много време прекарват там, докато контактът с живия живот е оскъден. Масово младите влизат в матрицата и казват – и аз искам да съм така като най-популярните личности. Следва се стадният принцип.

Технологиите дават възможности, не можем да им се сърдим и децата не са виновни, че живеят в това време. Дъщеря ми не ме разбира и казва – живея в това време, сега е различно, другото е било в твоето време. Тук всеки е прав за себе си. Просто при нас нямаше толкова много възможности, дадени на тепсия, и оценявахме малките неща. А когато почти всичко ти се предоставя наготово, се пренасищаш. Ще дойде време, в което показността и суетата ще отидат на заден план.

– Преподавате в Пловдив на тийнейджъри от 8 до 10 клас. Как се отразява убийството на Георги Кузев на Младежкия хълм в Пловдив на подрастващите?

– Много тежко изживявам случаи като този с Георги Кузев. Чувствителна съм. При нас са добри децата, училището е елитно, с чудесни резултати. Когато видя конфликтна ситуация, опитвам с добро да им обясня. С каквото мога, винаги бих помогнала. Това е най-трудната възраст и се старая с позитивния подход да помогна.

Мисля, че случаят с Кузев ще се отрази отрезвително на подрастващите и те ще видят, че има последствия за всяка постъпка. Дано всеки да се замисли – и ученици, и родители.

– Трябва ли телефоните да бъдат наистина забранени в училище за всички ученици?

– Подкрепям идеята за забрана на телефони и най-вече на тик-ток на деца до 16 години. Влияе им на психиката, те са на такава възраст, в която получават съответния пример и нерядко започват да смятат за правилно нещо, което не е. И колкото родителите им да говорят обратното, няма да ги послушат. Някои родители не си познават децата. Вкъщи е едно, навън е коренно различно.

– Подкрепяте ли идеята за вероучение, която отдавна се дебатира?

– Аз съм твърдо за вероучението. Моят чичо е свещеник и аз от малка съм закърмена с вярата. Това е много хубава и смислена посока – да се говори за доброто и да се дават положителни примери. Децата имат нужда не само от сухата теория, нашата система е остаряла. Трябва да сме адекватни на промените.

– Оценка за дисциплина ще стегне ли редиците в училище?

– Да, оценка за дисциплина също. Много зависи и от учителя. Цял клас от 28-30 човека е нормално да е по-шумен, но тук е ролята на педагога. Учениците усещат кога преподавателят е по-мекушав и кога е по-твърд. Умни са, ние не знаехме толкова неща на техните години. По-отракани са, ние бяхме по-свити и по-притеснителни.

– Какво е посланието ви към ученици, учители и родители в навечерието на първия учебен ден?

– Вярвам в светлото бъдеще на младото поколение. С повече разум и повече поставени граници нещата могат да вървят в правилната посока. Дела трябват, а не думи, както е казал Апостола.