Инж. д-р Петко Динев: „Артемида“ е дългосрочен план за Луната и Марс
„Мисията „Артемида“, като цялостна програма, е най-новата програма на НАСА и тя е за следващите 50 години. Това не е еднократно ходене до Луната, а включва и ходене до Марс. Програмата е наречена „Артемис“ или на български език „Артемида„, каза в лекцията си „Очите на Артемида: българският принос към мисии до Луната“ инженер д-р Петко Динев. Тя е посветена на неговия професионален опит и приносът му към най-значимата нова мисия на космическата агенция на САЩ.
По време на лекцията си в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Динев представи своя професионален път от България до Съединени американски щати и подчерта значението на българското участие в международните космически проекти. Той е завършил приложна физика в София, а по-късно защитава докторска степен в САЩ. Автор е на редица научни публикации и 11 международни патента.
Инж. д-р Петко Динев е български учен, инженер и предприемач с ключов принос към мисиите „Артемида“ на НАСА. Той завършва приложна физика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а по-късно продължава професионалния и научния си път в САЩ. Основател е на високотехнологичната компания Imperx, която разработва оптични и цифрови системи, използвани в космическите програми на САЩ. Камерите на компанията участват в мисиите „Артемида I“ и „Артемида II“, като осигуряват наблюдение на ракетните стартове и ключови етапи от полета.

Компанията Imperx произвежда камери, които се използват при изстрелването на ракети и излъчват на живо всеки старт на НАСА.
„От 2020 година станахме партньори на НАСА и разработихме камера за дългите полети, които ще извършва, включително до Марс„, казва Динев. По думите му тези системи могат да помогнат при анализ на евентуални проблеми по време на излитане и отделяне на капсулата.
Българският учен очерта и следващите стъпки в програмата. Мисията „Артемида III“ е планирана за 2027 г. и ще тества ключови системи в орбита. През 2028 г. се очаква „Артемида IV“, която предвижда кацане на южния полюс на Луната. Там вече е открита вода, което създава условия за изграждане на постоянна база. Плановете са тя да бъде завършена около 2032 г. и да служи за научни изследвания и бъдещи мисии към Марс.
„Работим с много компании, които работят за кацане на Луната. Такъв опит ще се направи в „Артемис IV“ през 2028 г., надяваме се да има осезаемо българско присъствие и светът да види какво се случва през погледа на нашите камери„, допълва той.

Лекцията се проведе в рамките на съвместни инициативи между България и САЩ през 2026 г. Организатори на събитието са Министерството на външните работи, Софийският университет и Студентският дипломатически клуб. Събитието събра представители на институции, академичната общност и студенти. Сред гостите бяха ректорът на университета Георги Вълчев и представители на дипломатическите среди. Сред присъстващите на лекцията в Софийския университет бяха служебният министър на иновациите и растежа Ирена Младенова, временно управляващият посолството на САЩ в България Мартин Макдауъл, преподаватели и студенти.
„Благодарение на науката и технологиите човечеството отново се взря в широкия Космос и в тайните, които все още науката не е разгадала. Дано това послужи за вдъхновение на младите хора, които виждам днес в залата, защото това е пътят на човечеството„, каза ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев. Той отбеляза, че инженер д-р Петко Динев е възпитаник на Факултета по физика на СУ, а след това има и дълга научна кариера в САЩ.
Заместник-министърът на външните работи Велизар Шаламанов подчерта, че научното и технологично сътрудничество е ключово за отношенията между двете държави. Според него подобни инициативи дават възможност за развитие на млади специалисти и засилват връзките в областта на иновациите.
Мисията „Артемида“ бележи нов етап в изследването на Космоса. След повече от половин век човечеството отново изпраща астронавти към Луната, този път с амбицията за дългосрочно присъствие и подготовка за полети до Марс. Българското участие в този процес показва, че страната има място в глобалната космическа индустрия.




Post Comment