Иранският президент с писмо до народа на САЩ: Изборът между конфронтация и ангажираност е реален и съдбоносен, неговият резултат ще оформи бъдещето за поколения напред

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

В името на Бог, Всемилостивия, Всемилосърдния

До народа на Съединените американски щати и до всички онези, които сред потока от изкривявания и съзнателно създадени наративи продължават да търсят истината и се стремят към по-добър живот:

Иран — чрез самото си име, характер и идентичност — е една от най-древните непрекъснати цивилизации в човешката история. Въпреки своите исторически и географски предимства в различни периоди, Иран никога в своята съвременна история не е избирал пътя на агресия, експанзия, колониализъм или господство. Дори след като е преживял окупация, инвазии и продължителен натиск от глобални сили — и въпреки че притежава военно превъзходство над много от съседите си — Иран никога не е започвал война. Напротив, той решително и смело е отблъсквал онези, които са го нападали.

Иранският народ не таи враждебност към други нации, включително към народите на Америка, Европа или съседните страни. Дори пред лицето на многократни чуждестранни намеси и натиск през своята горда история, иранците последователно правят ясно разграничение между правителствата и народите, които те управляват. Това е дълбоко вкоренен принцип в иранската култура и колективно съзнание — не временна политическа позиция.

Поради тази причина представянето на Иран като заплаха не съответства нито на историческата реалност, нито на наблюдаемите факти от настоящето. Подобно възприятие е продукт на политически и икономически прищевки на могъщите — необходимостта да се създаде враг, за да се оправдае натискът, да се поддържа военно превъзходство, да се захранва оръжейната индустрия и да се контролират стратегически пазари. В такава среда, ако заплаха не съществува, тя се измисля.

В рамките на същата логика Съединените щати са съсредоточили най-голям брой свои сили, бази и военни способности около Иран — държава, която поне от създаването на САЩ насам никога не е започвала война. Последните американски агресии, извършени от тези бази, показват колко заплашително е подобно военно присъствие. Естествено, нито една страна, изправена пред такива условия, не би се отказала от укрепването на своите отбранителни способности. Това, което Иран е направил — и продължава да прави — е премерен отговор, основан на легитимна самоотбрана, а по никакъв начин не е инициатива за война или агресия.

Отношенията между Иран и Съединените щати първоначално не са били враждебни, а ранните взаимодействия между иранския и американския народ не са били белязани от враждебност или преврати — включително незаконната американска намеса през 1953 г. Поворотният момент обаче е била намесата, целяща да предотврати национализацията на собствените ресурси на Иран. Този преврат разрушава демократичния процес в Иран, възстановява диктатурата и посява дълбоко недоверие сред иранците към политиките на САЩ. Това недоверие се задълбочава още повече с подкрепата на Америка за режима на шаха, с нейната подкрепа за Саддам Хюсеин по време на наложената война през 80-те години, с налагането на най-дългите и всеобхватни санкции в съвременната история и в крайна сметка с непровокирани военни агресии — два пъти, в разгара на преговори — срещу Иран.

И все пак всички тези натиски не са успели да отслабят Иран. Напротив, страната е станала по-силна в много области: грамотността се е утроила; висшето образование се е разширило значително; постигнати са значителни напредъци в съвременните технологии; здравеопазването се е подобрило; а инфраструктурата се е развила с темпове и мащаби, несравними с миналото. Това са измерими, наблюдаеми реалности, които съществуват независимо от измислените наративи.

Същевременно разрушителното и нечовешко въздействие на санкциите, войната и агресията върху живота на устойчивия ирански народ не бива да се подценява. Продължаването на военната агресия и последните бомбардировки дълбоко засягат живота, нагласите и перспективите на хората. Това отразява една основна човешка истина: когато войната нанася непоправими щети върху животи, домове, градове и бъдеще, хората не остават безразлични към отговорните за това.

Това поражда фундаментален въпрос: чии интереси на американския народ всъщност се обслужват от тази война? Съществувала ли е обективна заплаха от страна на Иран, която да оправдае подобно поведение? Има ли някаква цел, освен допълнително да се навреди на глобалния авторитет на Съединените щати, в избиването на невинни деца, разрушаването на фармацевтични съоръжения за лечение на рак или в хвалбите за връщането на една страна „в каменната ера“?

Иран водеше преговори, постигна споразумение и изпълни всички свои ангажименти. Решението да се излезе от това споразумение, да се ескалира към конфронтация и да се извършат два акта на агресия по време на преговори бяха разрушителни избори, направени от правителството на САЩ — избори, които обслужиха заблудите на външен агресор.

Атаките срещу жизненоважната инфраструктура на Иран — включително енергийни и индустриални съоръжения — пряко засягат иранския народ. Освен че представляват военно престъпление, такива действия имат последици, които се простират далеч отвъд границите на Иран. Те създават нестабилност, увеличават човешките и икономическите разходи и увековечават цикли на напрежение, посявайки семена на дълготрайно озлобление. Това не е проява на сила; това е признак на стратегическо объркване и неспособност да се постигне устойчиво решение.

Не е ли така, че Америка е въвлечена в тази агресия като посредник на Израел, повлияна и манипулирана от този режим? Не е ли вярно, че Израел, чрез създаването на иранска заплаха, се стреми да отклони глобалното внимание от своите действия срещу палестинците? Не е ли очевидно, че Израел цели да води война с Иран до последния американски войник и последния долар на американските данъкоплатци — прехвърляйки тежестта на своите заблуди върху Иран, региона и самите Съединени щати в преследване на нелегитимни интереси?

Наистина ли „Америка на първо място“ е сред приоритетите на правителството на САЩ днес?

Призовавам ви да погледнете отвъд машината на дезинформацията — неразделна част от тази агресия — и вместо това да разговаряте с онези, които са посещавали Иран. Наблюдавайте многобройните успешни ирански имигранти — образовани в Иран — които днес преподават и провеждат изследвания в най-престижните университети в света или допринасят за най-напредналите технологични компании на Запада. Съответстват ли тези реалности на изкривяванията, които ви се представят за Иран и неговия народ?

Днес светът е на кръстопът. Продължаването по пътя на конфронтацията е по-скъпо и по-безсмислено от всякога. Изборът между конфронтация и ангажираност е реален и съдбоносен; неговият резултат ще оформи бъдещето за поколения напред.

През хилядолетията на своята горда история Иран е надживял много агресори. От тях са останали само опетнени имена в историята, докато Иран остава — устойчив, достоен и горд.