Иранският „ред, основан на правила“

Съгласно член 51 от Устава на ООН държавите имат „неотменимо право на индивидуална или колективна самоотбрана“, особено при въоръжено нападение. Съгласно морското право крайбрежните държави запазват суверенни права в териториалните води и могат да регулират свързаното със сигурността използване на тези води, дори когато чуждестранни кораби по принцип се ползват с право на транзитно преминаване.

В прав текст това означава, че държава, чиито острови и инфраструктура са под обстрел, не е длъжна да предоставя безопасен и безусловен транзитен проход през съседните проливи на силите, които я атакуват. Така, напълно обоснована, позицията на Иран е, че този правен текст се прилага в Персийския залив в същата степен, както и край бреговете на държавите от НАТО –  не само когато охраняващият военен кораб е с американски флаг.

В момента цялото внимание е съсредоточено върху Ормузкия проток, докато от поглед се изпускат трите стратегически острова в близост до него – Абу Муса, Голям Тунб и Малък Тунб (обект на дългогодишен териториален спор между Иран и ОАЕ). А именно те са решаващи за налагане на иранския „ред, основан на правила“ и водещи в новата доктрина на Техеран за Ормуз, а именно управляван от Иран проход при условия, определени от Техеран.

На кръстопът на дълбоководните коридори, по които се транспортира огромна част от нефта и газа на планетата, тези три острова са мястото, където се пресичат правото, географията и войната. Който ги владее, не просто наблюдава трафика; той „седи на гърлото му“.

Source: Drishti The Vision

Абу Муса е символ на регионалното влияние на Иран. В Източен Персийски залив, островът осигурява стратегически достъп до Ормузкия проток и е ключова военна позиция („биещото сърце“ на Иран в региона от 1971 г., след изтеглянето на британските сили). Там Техеран поддържа силно военно присъствие, разполагайки ракети и бази, което го прави важен за контрола на корабоплаването в залива.

Другите два острова – Голям и Малък Тунб се считат за „ключ“ към сигурността на региона. 

Ето защо, въпросът вече не е „Затворен ли е Ормуз?“, а „За кого е затворен и кой има правото да решава“. От края на февруари, трафикът на танкери се срина, а търговските плавания бяха пренасочени или спрени, поради оттеглянето на застраховката срещу военни рискове.

Това, което все още се движи, е тънък, внимателно подбран поток, включващ тонаж, свързан с Иран, шепа политически проверени кораби, които Техеран е съгласен да пропусне през собствения си коридор…

Един необичаен обход – на двата танкера под индийски флаг за превоз на газ – дава да се разбере, че „безопасно преминаване“ вече означава „маршрут, одобрен от Иран“. (Танкерите, които бяха засечени в средата на март в непосредствена близост до иранското крайбрежие, обикалайки остров Ларак във вътрешните ирански води по време на изходящия си курс).

Разбрахме и, че поне един неирански танкер е платил такса от два милиона долара за безопасно преминаване, – кето е ясно очертан политически тренд. 

Иран е изградил по време на война селективен коридор през собствените си води – маршрут, който невраждебните държави могат да използват, ако приемат иранските условия за сигурност, а корабите, свързани с воюващите страни, влизат на свой риск. Проверка, предварително разкриване на собствеността и товара, тесен коридор в близост до острови, контролирани от Иран, визуално потвърждение от части на КСИР, които налагат инструкции за маршрута – всичко това се събира в рамка за морска сигурност, управлявана от регионалната сила.

Връщайки се в началото, напълно в съответствие с Международното право, нападната крайбрежна държава установява контрол над водите, които трябва да защитава, и отказва да гарантира безопасно преминаване именно на онези сили, които бомбардират нейната територия. САЩ облекоха този принцип в термина „ред, основан на правила“, когато го прилагаха в своя полза; Днес Иран го прилага на своя територия.

 Цената за преминаване през Ормуз вече не се определя в Лондон! А от политическия риск и правото на вето на Иран. Съобщаваната „такса за одобрение“ в размер на няколко милиона долара не е просто еднократна такса. В настоящия контекст тя трябва да се разглежда като ранна проява на по-дълбока промяна от риск, ценообразуван от Запада, към власт, ценообразувана на регионално ниво.

С укрепването на Абу Муса, Големия и Малък Тунб със системи като мрежата за противовъздушна отбрана „Хордад-15“, интегрирани радарни системи и укрепени гарнизони, Иран не демонстрира просто сила, а интегрира военна позиция и правен аргумент. Тези острови са иранска територия; те са пряко атакувани и Техеран претендира за правото и задължението да контролира какво преминава под оръдията им.

По този начин наративът „Иран, превръщащ Ормуз в оръжие“ се превръща в проекция: Еднополюсната морска архитектура се разпада, в едно с военноморското господство на САЩ в Персийския залив, прикрито под маската „свобода на корабоплаването“ и западната секюритизация, опираща се на политическата фикция за „неутралност“.

И трите стълба се рушат едновременно. Американските военни кораби все още могат да изстрелват ракети и да прихващат дронове. Но вече не могат да възстановят нормалния трафик и определено не са успели да убедят собствениците, екипажите и застрахователите, че плаването през де факто зона на военни действия, обградена от ирански ракети, дронове и бързи лодки, е „безопасно“, само защото Пентагонът така казва.  

Когато частните западни застрахователи се оттеглят и сигурността премине в ръцете на Държавите – както впрочем бе заявено от турски официални лица (че само правителствата могат да осигурят адекватна застрахователна защита, ставаме свидетели на радикална геополитическа тренсформация – възраждане и предстоящ триумф на политическата власт – над корпоративно(пиратската).

Среща на живо с проф. Румен Гечев

Информационен бюлетин

На 1 април 2026 г. , сряда, от 19:00 часа в студиото на „Поглед.инфо“ ще се проведе среща на живо с проф. Румен Гечев – икономист, университетски преподавател и един от най-разпознаваемите анализатори на икономическите процеси в България.

В една открита дискусия ще говорим за най-важните въпроси, които вълнуват българското общество:

– накъде върви българската икономика
– инфлацията и реалните доходи
– еврозоната и България
– икономическите решения, които ще определят следващите години

Това няма да бъде телевизионно интервю, а жива среща с публика, в която зрителите ще могат да задават въпроси и да участват в разговора.

Очаква ви директен разговор, сериозен анализ и истински диалог без монтаж и без цензура.

Местата са ограничени.

С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/1514842531

Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.