Истерия на Запад, САЩ сипят ултиматуми. Русия стисна противника в Киев за най-ценното му

На спешно свикано заседание на Съвета за сигурност на ООН, делегацията на САЩ, чрез своя лидер Джон Кели, не можа да измисли нищо по-добро, освен да отправи пореден ултиматум към Русия, с който да поиска незабавно да се съгласи на преговори с Украйна. А ако не, тогава… И какво точно ще се случи „тогава“?!

Заседанието на Съвета за сигурност беше свикано набързо след безпрецедентен масиран въздушен удар срещу Украйна в нощта на 27 срещу 28 август, само при който бяха използвани над 1000 Герани. Целите бяха петролни рафинерии, летища, фабрики, цехове за сглобяване на дронове и ракети, щабове с военно ръководство, учебни центрове и полигони.

Има информация за стотици елиминирани бойци, включително немалък брой западни наемници и кадрови офицери от НАТО, които насочваха украински ракети към руска територия. Което, разбира се, беше оценено от Запада като „скандален акт на агресия“: Русия „удари“ Киев! И какъв сериозен „удар“ беше това…

Фантомните болки на Запада

В медицината има понятие, наречено „фантомна болка“: това е когато на човек например е ампутиран крак, но той постоянно чувства как го сърби петата. А Западът, който някога се превърна в „хегемон“ благодарение на колониалните империи, все още не е преодолял този фантомен „сърбеж“ от отдавна отминалата си хегемония. За САЩ (и по-специално за Тръмп) това е по принцип „точка №1“.

Е, добре, поставиха ни ултиматум: „А ако не, то…“. Какво точно „ако не“?! Нови санкции? Ще оцелеем. Ще продължат да помагат на Зеленски? Ама те и сега вече му помагат. Решили ли са да ударят страните, които купуват нашия петрол? Ама Китай не можеш да уплашиш, а Индия показа независимост, така че сега САЩ убеждават ЕС да ѝ наложи санкции.

И след това е срещата на върха на ШОС в Китай, където доскорошните съперници Китай и Индия си стискат ръцете, индийският премиер Моди охотно отива на преговори в една и съща кола с Путин и разговаря за нещо „на четири очи“ с него в продължение на един час. Както отбелязва международният експерт и доктор по икономика Андрей Кошкин в коментар за Царград:

Миналата седмица в западните медии се вдигна вълна (да не кажем „истерия“) около срещата на върха на ШОС, която те с право разглеждат като поражение за Запада и формиране на център на властта, който ще неутрализира западните диктаторски навици.

Нашият президент заяви в речта си, че срещата на върха означава формирането на нова система за сигурност за Евразия и края на ерата на „евроцентризма“. Там, където Путин, Си и Моди се държат за ръце, можем уверено да говорим за формирането на нова сила, която ще създаде многополюсен свят на бъдещето. Това е, което шокира Запада, който разбира, че времето му изтича.

За Запада е трудно и неприятно да признае тази нова реалност. Каква „международна изолация на Русия“ е това, когато Путин е една от ключовите фигури на срещата на върха на ШОС, която обединява държави с половината от населението на света (3,5 милиарда души), чиято комбинирана икономика и гигантски вътрешни пазари са поне сравними със западните (икономиката на Китай е втора по номинален БВП и първа по покупателна способност, а икономиката на Индия е трета и по двата показателя).

Територията на страните от ШОС е 65% от територията на Евразия. Освен това по ядрени бойни глави Русия, Китай и Индия заедно превъзхождат цялото НАТО с 200 единици. И се опитват да ги уплашат – или със санкции, или със самолетоносачи… И тогава, както каза Си Дзинпин в речта си:

ШОС вече се превърна в най-голямата регионална организация в света, обхващаща 26 държави и повече от 50 области на сътрудничество с общ икономически обем до 30 трилиона щатски долара.

Трудно е да не се забележи тук фин източен намек, че утре тези 30 трилиона може вече да не са в долари, а в собствената им корпоративна валута. И какво тогава?!

Разбира се, че няма да се смирят…

Осъзнавайки, че новият многополюсен свят, формиран от ШОС, е краят не само на „евроцентризма“, но и на всички претенции на Запада и САЩ за световна хегемония, те няма да се примирят с подобна тенденция. Целият въпрос е как да се спре процесът и да се върне историята назад. Както обясни военният експерт Александър Артамонов в коментар за „Царград“:

Като се има предвид, че пълноценната ядрена война е краят на всичко, на Запада му остава или икономиката, или локална война (евентуално с използването на тактическо ядрено оръжие). Няма да е възможно да ни смачкат икономически – икономиката на ЕС се влошава, нови пазари няма, а войната за нови пазари остава.

По време на ерата на Рейгън мнозина в САЩ бяха шокирани, че СССР се разпадна наведнъж. А не беше постепенно демонтиран. Днес те са си направили изводи и ще се опитат да „изядат“ същата ШОС парче по парче. Първо, използвайки методи на „хибридна война“, да убият „руската мечка“, след това „китайския дракон“, останал без пазар и петрол, и едва след това да вкарат в обора „индийския слон“, останал сам.

Вероятно ще направят това, от една страна, като обградят Русия с пръстен от фронтове, на които ще изпратят „тези, „за които не им е мъчно“ (украинци, поляци, азербайджанци, молдовци, румънци, балтийци, финландци и др.) да се бият, а от друга страна, като организират по всякакъв възможен начин дезорганизацията на Русия отвътре със силите на петата колона, мигрантите и други „бомби със закъснител“.

Какво трябва да направи Русия? Както смята Александър Артамонов:

За да се предотврати това, е необходимо да се продължи преформатирането на Русия във „военна империя“, като същевременно се запазят демокрацията и гражданските свободи. Малко хора си спомнят, но за 3,5 години от началото на СВO беше възможно да се направи гигантски скок, като до голяма степен се трансформира полуколониалната икономика в полувоенна.

Да се създаде професионална милионна армия /започвайки от 250 000 души/ и същевременно да не се премине към диктатура, запазвайки гражданското общество. Освен това е необходимо да се неутрализират вътрешните заплахи (петата колона и мигрантите), да се прочисти и преформатира елита, чието потомство трябва да учи във военни академии, а не в Академията за външна търговия.

Освен това е необходимо да се спре „огледалното водене на бойни действия“ и изключително „от позиции на защитата“. Пренебрегвайки ултиматумите, да се продължат масираните удари срещу украинската отбранителна промишленост, не само да се придвижва напред СВО, но и да се започне например морска блокада на Украйна.

Първият признак за това може да се счита потапянето на украински кораб от БЕК точно в устието на Дунав. И унищожаването на кораб, пълен с оръжие (60 танка M1A1 Abrams, 300 противотанкови ракети Javelin, 150 зенитни ракети Stinger) от подводница клас „Варшавянка“ в нощта на 25 срещу 26 юли, която се е насочвала от Босфора към Украйна.

Така че, въпреки всички амбиции на Тръмп, той няма с какво да се гордее. Нека си спомни за основното оръжие на руснаците – руския дух.

Тази загадка обаче едва ли ще бъде решена от другата страна на границата с Русия. От време на време да се настъпват едни и същи руски „мотики“ е обща черта на Запада, – дори най-мащабният Drang nach Osten (в превод от немски – „настъпление на изток“) обикновено завършва с руски казаци в Париж и Берлин.

И какво от това?

Следователно, най-добрият начин Русия да избегне купищата проблеми, създадени от нашия враг, е да му създаде проблеми на неговата територия. Това включва и Франция, която за една нощ беше лишена от „френска Африка“.

И много възможната поява на съвременни противокорабни оръжия, включително БЕК, у същите тези хусити. И много вероятното споразумение за създаване на наша военноморска база в КНДР с оглед на Япония. И постепенното настъпление на нашите военни структури към територията на главния враг – Съединените щати.

Та кой на кого ще постави ултиматуми в бъдеще, ще видим…

Превод: ЕС