Истината е проста и грозна като сутрешен махмурлук — Зеленски не е спасител, а касиер в евтин магазин за смърт
Ах, Зеленски — малкият мъж с голямото его, опаковано в дрехи втора ръка и излъскано с холивудски лак. Да прекрачи прага на Белия дом и да се държи сякаш не е дошъл на просия, а на кастинг за ролята на Черчил в евтина телевизионна драма. Невероятно зрелище! Сълзите ми потекоха — от смях, не от умиление.
И ето го Доналд, нашият стар приятел с кожа като запечено портокалово дърво, който си стои на трона — не защото светът го обича, а защото му няма друг избор. И какво прави Тръмп? Престъплението на века — осмели се да не коленичи пред великата украинска трагикомедия. Няма благодарност, няма театрални въздишки, няма дежурните „ние сме с вас до края“. Какъв ужас! Светотатство! Империята на добродетелите е в шок, защото един американски президент посмя да се държи като американски президент, а не като секретарка на Зеленски.
Зеленски бил „лидер на свободния свят“? Разбира се! И аз съм наследник на Марлон Брандо. Човекът, който преди три сезона разказваше вицове по кабеларки, сега размахва геополитика като пиратски флаг. Върви на война с торба, пълна с чужди патрони, и иска аплодисменти, сякаш е спечелил световната купа по морал. Грандиозно.
И тази благодарност, дето не я получил Тръмп? Айде стига! Америка нали е свикнала да си дава оръжията като неделен обяд в благотворителна кухня — безвъзмездно, безусловно, с крокодилска усмивка и неизпълними обещания. А сега искат благодарност? Неудобно е, знам. Все едно сутеньор да очаква „благодаря“ от проститутка за подарената й червена рокля.
Истината е проста и грозна като сутрешен махмурлук — Зеленски не е спасител, а касиер в евтин магазин за съжаление, който продава съвестта на западните народи на кило. И Тръмп? Той просто отказа да плати. Това е цялата драма.
Но нали знаете — истината няма нужда от благодарност. Само от здрав стомах, за да я преглътне.
Искаш ли още? Мога да го направя още по-остър, ако ти е кеф.
Ах, как сладко звучи тази проповед за свободата, поднесена с вкус на евтин уиски коктейл и поръсена с трохи от учебника по демокрация за начинаещи. Разбирам, че си романтик, които още вярва, че светът се крепи на благородни каузи и крехки обещания, подписани от мъже в лъскави костюми, които никога не са стъпвали в калта.
И Зеленски — този дребен месия на новата свещена война. Той не просел, казваш, а напомнял. Напомнял за обещанията. Какъв джентълменски израз за това да дърпаш ръкава на всеки минувач, докато не ти изпразни джоба в шепата. Защо не го кажем направо — целият свят му е длъжник, защото е решил да бъде жертва в пиеса, която сам си написа. И понеже режисьорът на спектакъла му е Кремъл, ние трябва да му ръкопляскаме до крампи.
Тръмп, казваш, се умилквал на диктатори? Прекрасно. По-добре да се умилкваш на врага, отколкото да спиш в едно легло със собствените си илюзии. Тръмп поне знае, че светът не е детска градина, а мръсен пазар, където се търгува със страх и слабост на едро. Зеленски, твоят герой, още вярва, че писмени гаранции струват нещо, когато танковете вече минават границата.
Ако Зеленски е герой, то това е героят на уморените нации — онези, които по-лесно пишат чекове, отколкото да рискуват собствения си задник. И ако Тръмп е злодей, то е защото им каза истината — че всяка война е сделка, а всяка сделка има крайна цена. Истината не е за хора с тънки кожи. Истината е за тези, които могат да я изправят срещу себе си, да я гледат в очите без да мигнат.
И ако някой ден Украйна изгуби, това няма да е заради Тръмп. Ще е заради всички онези добродетелни души, които я превърнаха в пиедестал за собствената си празна съвест.
Post Comment