Историята на българина изобретил първото секундно лепило в света, с което си служим и днес
Владимир Стефанов Кабаиванов е роден на 27 май 1917 г. в Самоводене. Останал от малък сирак, но завършил с отличие гимназията във Велико Търново и отишъл да следва „химическо инженерство“ в Политехниката на град Бърно. За антифашистки прояви през 1939 г. бил прогонен от Словакия и се завърнал в България. Висшето си образование по химия завършва в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1941 г. Настъплението на фашизма в Европа го прави активен участник в народноосвободителната борба на страната.
От 1 октомври 1945 г. е избран за асистент по индустриална химия в Държавната политехника в София, осем години по-късно – за доцент. Специализира в Ленинградския технологичен институт (1946-1947), в ГФР и Франция. От 1948 г. започва да чете първия лекционен курс по високомолекулни съединения.
Пръв професор (1960) по химия на полимерите и технология на пластмасите, Владимир Кабаиванов основа и ръководи осемнадесет години катедрата „Технология на пластмасите“ (1962-1980) във Висшия химико-технологичен институт в София. През 1970 г. защитава докторска дисертация в Института по нефтохимичен синтез към АН на Съветския съюз, а през 1974 г. е избран за член-кореспондент на БАН по химия и технология на пластмасите.
Професор Кабаиванов бе
не само ярка личност в науката
но и талантлив организатор на науката и техниката. Един от основателите на НТС през 1949 г., четири години в ръководството, активен член на Съюза на химиците в България. Под негово ръководство над 30 млади учени са защитили кандидатски дисертации. Днес няма спор, че полимерите намират широко приложение в промишлеността, в бита, в живота на човека. За пионерната роля на българските учени показателно е изказването на един от най-големите световни специалисти в това направление Василий Вл. Коршак (1909-1988): „Професор Владимир Кабаиванов е безспорният лидер, той ръководи създаването на цианакрилатните лепила, намиращи широко приложение в медицината и техниката.“
Научните изследвания и научните резултати на проф. Кабаиванов са широко известни в света. Монографичните му трудове са издадени на английски (1970), на немски (1971) и на руски език (1974). Той е автор/съавтор на повече от 80 изобретения, между които цианакрилатните лепила. За „почетния изобретател“ заслужава и днес да се пише и да се знае, защото в средата на осемдесетте години малко страни в света произвеждаха тези лепила; цената им на международния пазар бе много висока – 200 долара за килограм техническо лепило и от 5 до 8 хиляди долара за килограм медицинско лепило!
Цианакрилатните –
„секундни“ лепила
бяха създадени от професор Кабаиванов и бивши негови студенти – проф. Петър Христов Новаков и доцент Христо Константинов. В практиката са известни под наименованието „Каноконлит“ – КАбаиванов-НОваков-КОНстантинов…ЛИТ“ Техните главни предимства са универсалната адхезия, високата скорост на залепване, голямата якост на лепилната връзка, опростената технология и др. За пръв път бяха синтезирани през 1969 г., а от 1975 г. започна производството им по оригинална българска технология, създадена в Научно-производствения център по специални полимери към ДКНТП – Държавен комитет за наука и технически прогрес. По-възрастните си спомнят, че имаше такъв комитет, спомнят си и за генералния директор на Центъра – професор Владимир Кабаиванов, който го ръководи цели 20 години. Не е за вярване, но съставът на Центъра достигна 134 души – 100 в квартал „Дървеница“ и 34 в Пловдив! В резултат на разработваната съвременна тематика в областта на медицинските и техническите полимери, а така също и на водоразтворимите – ценни за селското стопанство, се създадоха добри връзки с научни центрове и известни учени от Европа. Десет бяха симпозиумите „Полимери“ в България и чужбина с активното участие на проф. Кабаиванов…
„Секундните“ лепила на Центъра са известни в следните разновидности:
„Каноконлит Б“ – медицинско тъканно лепило, използвано успешно при зашиване на различни живи тъкани на далак, черен дроб, бъбреци, които иначе при шиенето се разкъсват. Десетки хиляди операции, извършени с „Каноконлит Б“ потвърждават много добрата биологична поносимост на българското лепило, неговия кръвоспиращ и бактериостатичен ефект.
„Каноконлит Е и Т“ – технически лепила, намиращи голямо приложение в електрониката, електротехниката, приборостроенето, фината механика и оптиката, космическите изследвания и в други области. Те се отличават с повишена устойчивост на лепилните връзки в широк температурен интервал – от -50 до +150 градуса по Целзий.
„Каноконлит Л“ е с оригинален състав и по технология за експресно лепене на гумени транспортни ленти; с него се повишава няколко пъти здравината на лепилната връзка, отколкото при вносните лепила; освен това – самото залепване отнема от 3 до 5 пъти по-малко време, което е от съществено значение за намаляване на загубите от престой на тези транспортни съоръжения.
Мястото не ми позволява да пиша за оригиналния синтез и технология за поликарбонатите (конструкционен полимер), за изследванията в областта на
противотуморните полимерни лекарствени препарати
в областта на ензимните катализатори,биологичните и химичните физиологичноактивни вещества, имобилизирани върху полимери и др., които учените от Центъра провеждаха до края на 1989 г.
Но не мога да не изтъкна 15-годишната работа за получаването и приложението на водоразтворимите полимери „Хипагро“ и „Модипан“. Водният разтвор на първия, внесен в почвата, има свойството да предотвратява образуването на твърда кора, която се получава след дъжд и не позволява на семената да покълнат, да изскочат на живителното слънце. Нищо че „борбата“ за високи добиви днес е забравена! С този препарат посевите растат равномерно, едновременно, няма „изоставащи“ поради почвена кора. А „Модипан А“ бе създаден за хартиената промишленост като свързващо вещество при производството на различни видове хартия и картон, както и за тяхното повърхностно облагородяване; „Модипан Т“ – за текстилната промишленост като сгъстител на пасти или като антимигрант при багренето на полиестерни тъкани.
Ще ме попитате: къде са тези лепила и тези препарати? Къде са – питам и аз, – кой ли ги произвежда? Отговори могат да ни дадат разследващите журналисти…
Висшият химикотехнологичен институт в София, където Владимир Кабаиванов основава и дълги години ръководи катедра „Технология на пластмасите“
Проф. Кабаиванов за света и човека
. Началото на света е материално! Това доказват явленията в природата през хилядолетията и установените от човека закономерности!
. Уважавам труда. Интелект без труд и трудът без интелекта са абсурд. Компютърът улеснява човека, но същевременно ще задържа развитието на неговите мисловни функции.
. Искам да вярвам, че все още добрите хора са повече от лошите, защото в противен случай човечеството би изчезнало преждевременно. Доброто на нашата планета Земя расте в аритметична прогресия, а лошото – в геометрична, което вещае за човечеството мрачни бъднини.
. Ненавиждам и мразя двуличието, кражбата, измамничеството и лъжата!
. Презирам алчността и нестихващата грабителска борба за надмощие в световен и национален мащаб за сметка на трудовите хора!
. Желанието ми е: „Да се уча до последния си дъх от хората на околната среда!“
Post Comment