Историята на единствения в света паметник на трудовака

Строителството на каналите между ВЕЦ “Кокаляне” и “Пасарел” е започнало към средата на 50те години като обект на тогавашното мощно бригадирско движение през Втория петгодишен план. След завършването му и реконструкцията на пътя между двете села, по инициатива на генерал-лейтенант Иван Винаров (началник на Главно управление на пътищата при МС), по средата на красивото дефиле бил издигнат Паметник на строителя. От неговия поглед се разкрива една величествена панорама към природната ни красота.

Ускореното пътно строителство, архитектурно-художественото му оформяне* и стремежът към развитие на страната като дестинация на международен туризъм тогава, позволило на съответните органи и организации да оформят крайпътни площадки, обкръжени от зеленина и цветя. На повечето такива места тези отбивки са свързани по подходящ начин с паметници от нашето по-далечно или по-близко минало—тема, която този проект ще развие в бъдещи публикации.

Идеята за Паметника на строителя, под девиза “Строим и бдим”, е била да говори на поколенията за трудовия подвиг и да напомни за героизма на нашата бригадирска младеж при изграждането на материалната култура на България.

Чрез декоративното оформление на пътната мрежа се обогатяват и природната среда и родният пейзаж, същевременно създавайки условия за по-висока култура при обслужването на българските и чуждестранните пътници. В духа на тази идея през изминалите години тук върху подпорната стена—изработена от местни каменни материали—са изградени и възпоменателна плоча, и чешма.

—

Скулптор Борис Кадийски
Архитект Васил Тихолов

Проектирано: 1958-1959г.
Поставено: 1960г.

з-ще с. Кокаляне (софийско)