Историята на поредния завод, който демокрацията, в която ни набутаха превърна в пустиня
Заводът за пластмаси „Ком“ в Берковица през 2013 годиня бе окончателно разрушен. Повече от 10 години по-късно от някогашния химически гигант на Северозапад, който през десетилетията е давал прехрана на стотици берковчани са останали само купчини желязо и бетон. Хората и до днес с ужас говорят как бяха погребани собствените им спомени и дългогодишен поминък.
Предприятието дълги години произвеждаше пластмасови изделия, то е и от първите в България, което започна производство на дограма.
Интересна е съдбата на завода. През далечната 1963 г. Георги Евстатиев се среща няколко пъти с Вълко Червенков и други партийни дейци и успява да ги убеди да разрешат строителство, за да се даде поминък на населението. През същата година Министерски съвет излиза с указ за изграждането му. Първият цех е отворен през 1967 г към Промкомбинат „Труд“ и е за производство на специфична тапа с хоботче за болниците. Гоцо Евстатиев първоначално е главен инженер там, а след това и директор.
През 90-те години заводът става акционерно дружество със сто процента държавно участие и с ново име- „Компласт“. През май 2000 г. е взето решение за приватизацията на предприятието, като „Компласт“ е извадено от списъка за масова и е поставено в списъка за касова приватизация, което е посрещнато с огромно недоволство от колектива.
На 4 септември 2000 г. това вече е факт- създадено е дружество „Компласт Трейдинг“ ООД- София, със 70% участие на Кирил Кирилов и Манол Велев и 30% на „Компласт“ АД. Започва бързият упадък на дружеството и източването на средства и имущество. Халетата са отдадени под наем на малки местни фирми. След време Манол Велев продава предприятието на фирма „Видира“ със собственик Петър Петров. Той вдига наемите и сградите бързо се опразват от наематели.
Post Comment