Иво Христов: Радев е много по-близо до европейската идея, отколкото чиновниците в Брюксел. България не трябва да съучаства в кръвопролитието в Украйна
Президентът Радев е много по-близко до европейската идея в оригиналния ѝ вид, отколкото хората, които доминират в Брюксел в момента. Тъкмо евроскептиците могат да спасят Европа, а не евроконформистите, които я водят към гибел, каза Иво Христов от „Прогресивна България“ в предаването „Панорама“.
– Сбъркаха ли чуждите медии, които нарекоха Румен Радев “проруски”?
– Абсолютно всички сбъркаха, разбира се. Това е клише, наложено от самата поява на президента Радев на политическата сцена. България има дълга традиция в създаването на разрушителни митове за себе си, дело на българи зад граница. Трябва ли да припомням случая с атентата срещу папата? Имало е и много други – със саботажа на кандидатурата на Ирина Бокова за шеф на ООН. Така че това не е първица, така да са каже. Аз мисля, че президентът Радев е много по-близо до европейската идея в оригиналния ѝ вид, отколкото хората, които доминират в Брюксел в момента. С неговия геополитически реализъм и с военната си експертиза. Мисля, че той би бил много добре разбран от генерал Дьо Гол или от Аденауер в същата ситуация, от Митеран – помните маневрите на Митеран около 1989 г. и рухването на Стената, отколкото от днешните чиновници в Брюксел. Бих казал друго, бих стигнал по-далеч, че тъкмо евроскептиците могат да спасят Европа, а не евроконформистите, които я водят към гибел. Впрочем един колега евродепутат ми изпрати като куриоз темата на един от дебатите на следващата сесия в Страсбург. Тя звучи така: “За опасността от нормализацията на отношенията с Русия в сферата на културата и спорта”. Това е сбъднат Оруел.
– Трябва ли да има тогава някаква промяна в българското отношение към Русия и каква реално трябва да бъде тя?
– Ние сме част от един съюз и се съобразяваме с правилата в него. Никой не ни кани другаде, трудно можем да плаваме сами. Тоест много деликатна тема е как да останем верни на своя прочит на геополитическата реалност, без да отстъпваме от българския национален интерес. Но според мен това е възможно.
– Къде, в коя област? Енергетиката?
– Примерно, по отношение на помощта за Украйна. България не е длъжна нито в морален план, нито в политически план да съучаства в удължаването на това кръвопролитие.
– Ще блокирате общото решение?
– Не, не мисля, че трябва да блокираме общото решение. Ние не сме там, за да слагаме прът в колелата, но ние не сме длъжни да участваме в него – с пари, с доставка на боеприпаси. Според мен това е нецелесъобразно, това е и неморално. (…) Ние не сме представители само на избирателите от военните заводи, а и военните заводи имат и други пазари.
– Ще подкрепите ли “Възраждане”, което иска да се наложи вето на договора с Украйна, сключен от служебното правителство?
– Този договор трябва да бъде прегледан. Вие знаете, че тази стратегия на двустранните договори за сигурност между европейски страни и Украйна цели да създаде повече сигурност за НАТО като съюз, тъй като всяко сътрудничество може да бъде интерпретирано на двустранна легална база и да не ангажира целия съюз. Този договор беше сключен без мандат от парламента и от служебно правителство. Има достатъчно основания той да бъде прегледан, не защото “Възраждане” го казва. Но не казвам, че това е партийна позиция. Ние нямаме такава партийна позиция.
– Към коя европейска тенденция или лидер ще се доближите най-много? Ще бъде ли Румен Радев Орбан след Орбан?
– Аз не виждам нищо укоримо в това да бъде Орбан, но той никога не се е стремил да бъде Орбан. Това е клише, което медиите натрапват и по-скоро политологически кръгове в България. Орбан през 2015 г. предупреждаваше по време на миграционната криза, че тя ще създаде огромен проблем в Европа, който бе създаден, но към днешна дата никой не казва, че Орбан беше прав. Орбан управлява Унгария много години и тепърва предстои да се констатират ефектите от неговото управление, да речем, в демографията, един дългосрочен проект в Унгария. Тъй, че е рано да се дамгосва Орбан, само защото е слязъл от сцената след толкова години. Що се отнася до президента Радев, той има друг стил. Той не прилича на Орбан акто политик. Той е човек дипломатичен, Орбан е доста по-експанзивен. Радев е много балансиран и много хладнокръвен поради професията си. Вие го познавате също достатъчно. Тъй, че не мисля, че паралелът е уместен.
– Оставката на Сарафов изненада ли ви? Или ви зарадва? Или ви изпревари?
– Трудно ми е да се произнасям по тема, която не ми е достатъчно позната, но аз мисля, че Сарафов беше на поста си с оспорена легитимност от съда, т.е. оставката беше въпрос на време. Защо е избрал сега? Само той може да каже.
– Въпросът е, ако правите антикорупционно, или да го наречем голямо квалифицирано мнозинство, заедно с “Продължаваме промяната” и “Демократична България”, ще бъде ли то обвързано с някакви условия?
– Без съмнение. Трябва да има принципи, около които да се гради такова мнозинство. И най-важното е да подходим много критично към избора на персоните, защото аз не възприемам хората, включително и магистратите, като нечии хора. Трябва да ги възприемаме като личности. Трябват ни хора етични, трябват ни хора професионалисти и около това трябва да се гради критерият.
Post Comment