Изборен триумф на Радев: А сега накъде?

Предизборната кампания: Скучна, без кулминация!
Развръзката: Румен Радев триумфира с бляскава победа
Постизборна ситуация: нов преходен период, демонтиране
на политико-олигархичния модел на управление.
Единение на нацията: Втора национална кръгла маса.
Осмо велико народно събрание.

В началото на 2026 г. завърши протестният цикъл, започнат през 2020 г. Кулминацията на масовите народни протести, които заляха страната в края на 2025 и началото на 2026 г., е падането на правителството на ПП ГЕРБ, оглавявано от Росен Желязков. Така, след завъртане на парламентарната рулетка, се стигна до поредните предсрочни парламентарни избори, с повеждането на които се зае служебното правителство на Андрей Гюров. Тези избори не бяха само 11-тите поредни такива за статистиката. Мнозина ги определиха като последен шанс за спасението на запътилата се към небитието България. И това е така, защото те трябваше да решат дилемата кой да управлява в бъдеще – силите на статуквото, олицетворяващи политико-олигархичния модел на управление, или тези на антистатуквото, прокламиращи решителната битка с мафията и изграждане на нова демократична, правова и социална България.

Ножът е опрял в кокала. Въпросът е – или сега с тези избори да се извърши кардиналната промяна, или това няма никога да се случи!

Предизборната кампания: Скучна, без кулминация

За участие в току- що завършилите национални извънредни избори бяха регистрирани над 6 600 000 избиратели с право на глас. В тях участваха 14 политически партии и 10 коалиции. В изборните листи бяха регистрирани над 4700 души.

Както предвижда законът, изборната кампания продължи един месец. Очакванията, че това ще бъде напрегната, изпълнена с остро противоборство, с водене на битка с всички средства на хибридната война и с нейното най-остро оръжие, каквото е дезинформацията и компроматната война, не се оправдаха. Кампанията, с известни изключения, беше вяла и безинтересна. Някои от лидерите на важни политически партии така и не се появиха на телевизионния екран. Тепърва ще се търси обяснение на причините за това и на последствията от отсъствието на предизборни дебати и дискусии по парливите въпроси на нашето време. Силно впечатление правеше мълчанието по изключително важните въпроси, свързани с взривоопасната международна обстановка и със защита на националната сигурност и жизнено важните национални интереси в контекста на войните в Украйна и Близкия изток. Действително в тази област се говореше, но едностранчиво предимно за скока на цените на горивата, за инфлацията и свързаните с това доходи на гражданите. Тези въпроси са много важни, но още по-значими са свързаните с надеждна защита на суверенитета, териториалната цялост, живота и здравето на нашите деца и внуци. А по този кръг въпроси почти не се говореше, въпреки сериозни рискове от някои непремерени и не навременни действия на служебното правителство, за които говорих в предишни мои публикации.

Правителството направи някои стъпки, които породиха основателно безпокойство да не би да се работи за създаване на предпоставки за непризнаване на резултатите от проведените избори. Става дума за поисканата помощ и подкрепа от Европейската комисия и Службата за външна дейност на ЕС за справяне с хибридните атаки, дезинформацията и вредното руско и китайско влияние и опити да манипулират общественото мнение и да „подкопаят целостта на изборния процес“. Нашите управляващи са поискали да се активизира създадената за противодействие на външните заплахи „системата за бързо реагиране“, която е разработена от ЕС и замаскирана под името „Акт за цифрови услуги“. Разбира се, външната помощ в това отношение се подкрепя и от национално усилие. В МВнР се създаде работна група, контролът на която се осъществява от видния евроатлантик и русофоб Велизар Шаламанов.

Справедливостта изисква да се каже, че правителството на Андрей Гюров може да бъде похвалено за мерките, които предприе за справянето с търговията на гласовете на избирателите. Във връзка с подадените по време на кампанията 2066 сигнала за изборни престъпления са образувани 534 бързи досъдебни производства, издадени са 5380 предупредителни протокола по Закона за МВР и са задържани над 370 граждани. Преписките на 50 лица с имунитет за извършени изборни престъпления са изпратени на Софийската градска прокуратура. Иззети са 1 200 000 евро, предназначени за купуване на гласове. Тези данни говорят за неколкократно по-висока успеваемост в борбата с търговците на гласове в сравнение с предишните национални избори. В деня на изборите над 15 000 полицаи работеха на терен.

Непосредствено след приключване на изборния ден, министърът на вътрешните работи Емил Дечев обяви, че по сигналите за купуване на гласове шампион е ДПС с 631 сигнала. Сребърен медалист е ГЕРБ с 318 сигнала. Бронзът е за Възраждане с със скромните 18 сигнала.

Дори в деня на изборите се направиха опити за купуване на гласове, за фалшификации и провокации, включително и за повреда на машините за гласуване от членове на изборни комисии.

Данните свидетелстват, че наред с МВР, ЦИК и другите държавни институции с ангажименти по изборния процес са изпълнили добре своята част от общата работа.

Безспорна е заслугата за произвеждане на честни избори и на хилядите доброволци и наблюдатели.

Политическите партии и коалиции закриха по разному кампаниите си. Някои направиха това по внушителен начин, други по-скромно. Впечатляващ край на кампанията си сложи коалиция „Прогресивна България“. Тя събра над 15 000 души в спортна зала „Арена 8888“. „ГЕРБ СДС“ закри кампанията си в парк „Дъбника“, гр. Враца, а коалицията „ПП ДБ“ – пред НДК.

Общата констатация е, че кампанията беше учудващо кротка и премина без предвижданата остра конфронтация между политическите сили. Изненадващо тя завърши тихо и до голяма степен скучно, без да достигне очакваната до последния момент кулминация. Не се състоя чаканият с голям интерес лидерски дебат по най-парливите национални проблеми. Няма и не може да се каже коя беше връхната точка и най-голямото напрежение в предизборните битки.

Развръзката: Изборни резултати, победители и победени

Веднага след завършване на изборния ден, социологическите агенции обявиха прогнозните резултатите от своите екзит полове. По-късно станаха известни и резултатите от паралелните преброявания. И ЦИК оповести официални данни на базата на обработени протоколи. Големи различия в данните на агенциите и ЦИК няма. Фрапантни са обаче различията на официалните изборни резултати от прогнозите на социологическите агенции, оповестявани в хода на кампанията. Безспорна и безпрецедентна е изборната победа на коалицията „Прогресивна България“ на експрезидента генерал Румен Радев. Такава

развръзка,

която сложи край на заплетената история за победителя и победените надали са очаквали и най-големите мечтатели. Коалицията „Прогресивна България“ постигна разгромна победа като получи подкрепата на около 45% от избирателите и вкарва в 52-рото Народно събрание между 130 -135 депутати. Когато пиша тези редове, все още второто място си оспорват ПП ГЕРБ и ПП ДБ с по около 36-38 депутати. Партията на Борисов катастрофира. Тя е с най-ниският изборен резултат за годините на своето съществуване и върви към третото място. Подобна е ситуацията и с ДПС, която печели около 20 депутатски мандата. Така стоят нещата и с ПП „Възраждане“. Тя получава за сега около 12 депутатски мандата. Парламентарно представените в 51-вото Народно събрание партии като „БСП – Обединена левица“, МЕЧ, ИТН, „Величие“ и АПС не успяват да прескочат 4-ри процентната бариера. Очертава се да имаме петпартиен парламент.

Цитираните данни очертават

равносметката,

която може да се направи от анализа на резултатите от проведените предсрочни парламентарни избори.

Преди всичко чувствително се повиши избирателната активност. По предварителни данни броят на гласуващите достигна около 3 200 000 души, което е процент – два под половината на българските граждани с право на глас. Това, в сравнение с предишните национални избори, е ръст на гласуващите приблизително с 500 000 души. Този факт показва, че хората правилно са оценили този вот като съдбовен за България.

Второ: Изборите откроиха генерал Радев като национален лидер №1, ползващ се с най-голямо доверие сред българските гласоподаватели. Неговата победа е резултат на недоверието в партиите на статуквото и на протестния вот.

Трето: Силите на антистатуквото победиха или по-скоро разгромиха статуквото. Българските граждани дадоха подкрепата си на лидера и коалицията, които пледират за смяна на политико-олигархичния модел, обещават да водят упорита борба с мафията и корупцията и да върнат завладяната държава на суверена. Най-големият победител в тези избори е българският народ.

Четвърто: ПП ГЕРБ и ДПС ще имат общо около 55 депутати, което показва, че те, като сили олицетворяващи статуквото, няма да разполагат с необходимата блокираща квота на реформите в съдебната система. И ГЕРБ и ДПС са партии, които остават в миналото.

Пето: Хората масово подкрепиха коалицията на експрезидента Румен Радев като му дадоха абсолютно мнозинство, но не и цялата власт. Това показва, че разделителните линии в българското общество не са малко и не могат по никакъв начин да бъдат пренебрегвани. Въпросът за постигане на консенсус между политическите сили и в обществото по управлението на държавата стои с пълна сила.

Шесто: С неуспеха на БСП да прескочи 4%-ната бариера, левите хора останаха без свое автентично представителство в парламента. Това се случва за първи път в най-новата история на България. Очевидно това ще доведе до преформатиране на лявото и дясното. Най-вероятно коалицията „Прогресивна България“ ще представлява лявото в 52-рото Народно събрание.

В лично качество, гледайки следизборните вечерни блокове на националните телевизии, бях впечатлен от беснеенето и злобата на някои видни политолози и интелектуалци по повод разгромната победа на Румен Радев. Като нямаше какво да кажат, те бълваха обвинения по адрес на победителя в изборите като го наричаха „путинист“ и определяха като евроскептик и проруски политик, който ще се опита да отклони България от евроатлантизма. Едно си знае баба, едно си бае.

В своите изявления лидерите на политическите партии признават редовността на проведените избори и поне засега не декларират намерение да оспорват получените резултати.

А сега накъде: Постизборна ситуация, нов преходен период и модел на управление

Откъдето и да се погледне,

постизборната ситуация

е изключително сложна, бих я определил като взривоопасна както в международен, така и в чисто национален план. Кардинални са промените в международния ред и в средата за сигурност. Светът се движи на бавна скорост към многополюсен свят, но е още в началото на този дълъг път. Досегашният хегемон и международен полицай упорито отстоява своя разклатен статут на арбитър в международните дела. Щатите се отказаха от политиката, базираща се на правила и залагат на политиката на силата. Те не зачитат международните институции като ООН и неговия Съвет за сигурност. По свое решение отвлякоха президента на Венецуела и сложиха ръка на петролните й богатства, нападнаха безцеремонно Иран със същата цел, заплашват Куба и Канада, протягат ръце към Гренландия. На думи преговарят с Русия, а на практика налагат възможно най-тежките санкции и продължават, пряко или с посредници, да въоръжават Украйна и да й осигуряват необходимата разузнавателна информация. Покрай Гренландия и най-вече заради войната с Иран, се скараха с Европа. Заплашват да се оттеглят от НАТО. Във връзка с тази опасност от ЕС обмислят варианти за създаване на нов военен съюз без участието на Щатите. Говорят за европейска отбрана и за изграждане на 100 000 своя армия. В ЕС текат и други много опасни тенденции. Във връзка с нарастващата с всеки изминал ден ескалация на напрежението с Русия, европейските лидери засилват милитаризацията на своите страни и открито говорят, че се готвят за Трета световна война.

Не по-розова е и вътрешно-политическата обстановка в страната. Движим се от криза към криза. Говорим за демографска катастрофа, за кадрови колапс на армията и въоръжените сили, за наранена държавност, за функциониращ олигархичен модел, за специални служби, превърнати в бухалки, за завладяна държава и поруган обществен договор, за фрапантни неравенства в доходите на гражданите, за липса на сигурност на държавата, обществото, бизнеса и гражданите. Гражданското общество е разединено. Има политически сили, които от сутрин до вечер говорят за реванш и заплашват с лустрация, залагат на антикомунизма и антисъветизма.

Днешната ситуация в страната много прилича на тази от преди 35 години, когато беше положено началото на преходния период от социализъм към капитализъм. Спори се дали е завършил или все още продължава този порочен преход. Може да сгрешим в преценката за неговия край, но няма да сбъркаме ако кажем, че България се нуждае от

нов преходен период.

Някога под преход се разбираше преминаване на българското общество от държавен социализъм от съветски тип към плуралистична парламентарна демокрация и свободна пазарна икономика. Този преход в никаква степен не изпълни възложената му мисия. Сегашният преход трябва да цели замяна на политико-олигархичния модел на управление с нов модел, който да ни освободи от задушаващата прегръдка на мафията и олигархията, да ни върне завладяната държава и да открие пътя на истинската демокрация и на народния суверенитет.

Иска ми се да цитирам определението на професор Орлин Загоров за българския преход, дадено в книгата му „Патология на прехода“, което изцяло споделям. Уважаваният в научните среди и обществото професор Загоров казва:

„Така наречения „Преход“ бе подземен ядрен взрив, извършен в сърцето на една обществена система от световни сили, работещи от 1917 г. срещу нея.

Това, което се нарича преход днес, всъщност е разруха, грабеж, несигурност, реставрация на едно забравено минало, национално унижение и самоунижение.

„Преходът“ в условията на страни като България става по-трагичен, защото начело на обществото застават преходни лидери с инфантилен манталитет и корумпирана морална нагласа.

Разрухата като контрареволюция се обяснява чрез една единствена дума: ПРЕХОД.

Съвсем очевидно е, че явлението, което днес се нарича със събирателния термин „Преход“, всъщност не е преход, а връщане назад в историческата еволюция на човечеството.

Не остава място за съмнение, че така нареченият „Преход“ носи разочарование за милиони онеправдани и станали жертва на насилствена алчност на едно малцинство, състоящо се от милиардери от световната финансова олигархия и създадените по техен образ и подобие регионални и местни мутри и мафиоти, лишени от човешко и национално достойнство, от чувство за национални интереси, и продажни безродници, готови да разпродадат и разграбят създадените от поколенията материални и духовни богатства в името на хуманизма и социалната справедливост за всеки човек.

Така, че ако трябва да определим това, което преживяхме през последните тридесет години, то е преминаване от благоденствие и равенство на мнозинството към благоденствие и безнаказаност на малцинството, от социална сигурност към обреченост, от държавни гаранции за живота, честта и имота на гражданите към постоянен страх от насилие, тероризъм, корупция, хаос, произвол, всепозволеност на богатите и привилегированите, отчайваща уязвимост на огромна част от населението, на което се препоръчва да се въоръжава за самозащита и да организира сигурността на своите селища и имоти срещу грабеж и бандитски нападения, досущ както бе през „кърджалийското време“.

Цитатът е дълъг, но казва, от една страна, всичко за прехода, който преживяхме, а от друга – по убедителен начин показва защо ни е нужен нов преход, както и неговият обхват, ако искаме да изградим и да живеем в справедлива и просперираща държава.

Най-важният приоритет в постизборния период е бързо да се създаде стабилно управление с правителство, което да встъпи във функциите си и да заработи на Ползу Роду. Основните варианти за развитие на политическия процес в постизборната ситуация са два:

Първият е лидерът на победилата на изборите коалиция да се нагърби със самостоятелното управлението на страната. Той има абсолютно мнозинство за еднопартийно управление. Това ще му позволи безпроблемно да изпълнява предизборната програма на коалицията и управленската програма на правителството.

Вторият вариант, който е малко вероятен, е генерал Радев да се опита да формира коалиционно управление. Една от причина за това може да бъде срочното осъществяване на многократно отлаганата съдебна реформа, за която са необходими 161 гласа. При този вариант той ще води преговори с някоя от другите парламентарно представени партии – възможни партньори за съвместно коалиционно управление. Тук трябва да се има предвид казаното от него на 17 април в спортна зала „Арена 8888“ при закриването на предизборната кампания. „Коалиция с Борисов няма да има! Коалиция с ПП- ДБ, които съсипаха Конституцията и се опитват да опорочат изборите, е нежелана от нашите поддръжници! А всякакво взаимодействие с техния общ ментор Пеевски е абсолютно неприемлив“.

Получените на извънредните парламентарни избори резултати дават основание да се прогнозира, че ще имаме

редовно еднопартийно правителство, оглавявано от генерал Румен Радев.

Цялата отговорност за управлението на страната ще легне на неговите плещи. В изявленията си от предизборния период генерал Радев акцентираше на законността и управлението на страната по правила без да си поставя неизпълними цели. Вече очертахме постизборната картина в страната и военнополитическата обстановка в света. Факт е, че разнопосочните интереси на политическите сили, на различните бизнеси и на хората от разслоеното българско общество водят до парализа, на която сме свидетели. Обществото трябва да е подготвено за промяната и да са налице инструментите, реализиращи тази промяна. В този смисъл първостепенно значение има въпросът за състоянието на обществото, върху което стъпва държавата в следизборна ситуация. Едно общество е сплотено, когато няма пропаст между власт и елит, между елит и народ, между различните обществени слоеве. Няма съмнение, че новият министър-председател ще заложи на реалистична управленска програма и на реал- политика. Пределно ясно е, че при съществуващата в страната проблемна ситуация, ако се изразя метафорично, бъдещият министър-председател не може да загаси бушуващия вече 15 години пожар (установения политико-олигархичен модел на управление) с кофа вода.

Първостепенна задача на новото управление ще бъде

смяната на властта.

Това трябва да се случи много бързо. Време за губене няма. Смяната на властта означава преминаване на управлението от силите на статуквото, в лицето на Пеевски и Борисов, в силите, борещи се с това статукво, олицетворявани от експрезидента Румен Радев. Тази трансформация ще намира израз в:

– смяна на управляващите лица, т.е. излизане на политическата сцена на новия елит на България;

– промяна на политическото мнозинство;

– назначаване на нови ръководители на държавните ведомства и институции;

– промяна на политиката и приоритетите на властта;

– промяна на законодателството;

– смяна на дясното управление с консервативно центристко или лявоцентристко управление и други.

Постигнатата победа на коалиция „Прогресивна България“, колкото и да е категорична, не е пълна победа на генерал Радев. Трябва да се има предвид, че спечелването на националните избори не води автоматично до смяна на властта на всички нива на държавното управление. Местната власт например не зависи пряко от резултатите от националните избори. А на много места в страната управляват местните феодали и деребеи. Кметове, особено на малки общини и селата, „колят и бесят“ в своя „вилает“. Цялата власт е в техни ръце и те правят каквото си поискат. Съдебната власт също не се влияе пряко от резултатите на парламентарните избори.

Има изключително важни проблеми за решаването на които е нужно парламентарно мнозинство от 161 гласа. Такива са въпросите, свързани с промени в Конституцията, реформа на съдебната система, държавното устройство и управление, като например

моделът на управление,

който определя начина, по който е устроена властта. При смяна модела на управление, което беше основното искане на всенародните протести и главна цел на силите на антистатуквото в току- що отминалите парламентарни избори, става дума не за обикновена смяна на властта, а за дълбока промяна на правилата и на самата система. Досега се извършваха промени на отделни елементи на системата, но цялостната й замяна с друга и реално пренареждане на властта и въвеждане на нов тип управление не е имало.

Смяната на модела на управление включва:

– промяна на политическата система;

– промяна или приемане на нова Конституция;

– преструктуриране на институциите;

– промяна в начина на контрол и отчетност;

– замяна на икономическия модел;

– промяна или корекции във външнополитическата ориентация и други.

Успешното решаване на тези въпроси е гаранция за доброто управление на страната. Същевременно, при сегашното съотношение на политическите сили в 52-рото Народно събрание, това е проблем.

Неговото решаване изисква нова политика. Неин фокус следва да бъде помирението и единението на нацията и търсенето на национален консенсус по стратегията и приоритетите, свързани с ускореното и догонващо средноевропейските страни развитие на страната.

Единение на нацията: Втора национална кръгла маса

Една от най–съществените причини за свличане на България на дъното на Европейския съюз по всички качествени показатели е конфронтацията и противопоставяне в българското общество, политиката на реванш и разкол, на антикомунизъм и лустрация, провеждана от десните сили през всичките години след десетоноемврийската промяна през 1989 година. Родните псевдополитици досега не могат да осъзнаят, че нашата сила е в единението на българската нация. Надписът на историческата сграда на парламента „Съединението прави силата“ боде очите на народните избраници, но те нямат очи да видят истината и уши да чуят стенанията на милионите български граждани, които живеят в бедност и мизерия, в лишения от най-насъщното за нормален човешки живот.

Анализът на проблемите и на начина на живот на по-голямата част от българския народ дава основание да се каже, че 36 години след началото на голямата промяна наблюдаваме картината и ситуацията, каквито виждахме през 1990 г. и много дълго време след това. Вече говорихме за злополучния и бандитски български преход. Тогава, в една невъобразимо конфронтационна среда, когато на няколко пъти бяхме на косъм от гражданската война, родните политици намериха сила и политическа воля да седнат на една маса и с общи усилия да стигнат до съгласие за съвместно решаване на парливите въпроси на държавата и обществото. Говоря за Националната кръгла маса, която се проведе в периода 03. 01. – 15. 05. 1990 г. Макар да беше един нелегитимен орган, Националната кръгла маса начерта пътя за мирен преход, като на нея се постигнаха следните основни договорености:

– премахване на член 1 на действащата Конституцията, който прокламира ръководната роля на БКП;

– разпускане на Държавна сигурност и деполитизиране на армията, силовите структури, съда и прокуратурата;

– въвеждане на многопартийна система;

– свикване (на 10. 07. 1990 г.) на Седмото велико народно събрание.

Моят анализ показва, че е дошло времето за свикване на Втора национална кръгла маса. И това не е случайно хвърлена дума в публичното пространство. Кръглата маса е една належаща потребност. Полага се на лидера на коалицията „Прогресивна България“ Румен Радев да бъде инициатор на тази належаща инициатива. Убеден съм, че победителят в преминалите извънредни парламентарни избори няма да демонстрира реваншизъм и грандоманщина, а ще прояви държавническа мъдрост и политическа воля, нещо, което е показвал многократно по време на президентския си мандат. Очаквам той подаде ръка на политическите си опоненти за съвместна работа в името на бъдещето на просперираща България.

Дневният ред на Втората национална кръгла маса може да включва обсъждането на такива въпроси като:

1. Общественият договор между политическите сили и народа;

2. Приемане на нова или внасяне на изменения в Конституцията на Република България;

3. Промяна в държавното устройство и управление – парламентарна или президентска република;

4. Съдебна реформа: място на прокуратурата – в съдебната или в изпълнителната власт; необходимост от длъжността главен прокурор;

5. Външнополитическата ориентация на страната с фокус на договорите за участието в съществуващи и нововъзникващи международни съюзи – военни и икономически;

6. Разработване и приемане на Национална доктрина.

Приетите с консенсус от Националната кръгла маса решения подлежат на внасяне, обсъждане и утвърждаване от 52-рото Народно събрание.

Осмо велико народно събрание

Великото народно събрание, по силата на член 160 от Конституцията на Република България, се свиква по решение на Народното събрание. То приема решение за произвеждане на избори за Велико народно събрание с мнозинство две трети от общия брой на народните представители.

Въз основа на решението на Народното събрание, Президентът на Републиката, в тримесечен срок, насрочва избори за Велико народно събрание.

Великото народно събрание може да разглежда и решава само тези въпроси, за които то е избрано. Тези въпроси са определени в чл.158 на Конституцията на Република България и аз току-що ги изложих.

Може би е дошъл моментът, след изпълнение на възложената му мисия, Великото народно събрание окончателно да се разпусне като парламентарен инструмент.

* * *

Предсрочните парламентарни избори за 52-рото Народно събрание дадоха цялата власт на експрезидента генерал Румен Радев. Той постигна категорична и разгромна победа. От сега нататък ще носи цялата отговорност за успеха на неговото управление и за оправдаване на народното доверие.

Като офицер от кариерата, генерал Радев знае какво е войнска чест и достойнство и как се защитава свещения клетвен обет да се служи вярно на народ и Родина!

Успех, колега генерал Радев!

Генерал-майор, о.з. д-р Стоимен Стоименов

20 април 2026 г.

Има моменти, в които родителят усеща, че губи детето си… но не знае как да го върне. На 21 април в студиото на „Поглед.инфо“ д-р Цветеслава Гълъбова говори без заобикаляне за зависимостите – как започват, как се крият и кога вече е опасно да мълчим. Среща за родители, които не искат да чакат катастрофата, за да разберат истината.

Има теми, които родителите избягват…
докато не стане твърде късно.

На 21 април в студиото на „Поглед.инфо“ ще се проведе среща, която не предлага утеха, а истина.

Специален гост: д-р Цветеслава Гълъбова
директор на Националната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“, с дългогодишен опит в работата със зависимости и семейства в криза.

Регистрирайте се в събитието във Фейсбук: https://www.facebook.com/events/922312313747712

Тема:
„Как да спасим детето си: истината за зависимостите – без страх и без илюзии“

Това няма да бъде лекция.
Няма да има удобни фрази.
Няма да има заобикаляне.

Ще има разговор. Истински.

Ще говорим открито за:
– първите признаци, които всички пропускат
– моментите, в които вече е опасно
– грешките, които родителите правят от страх
– и какво реално може да се направи

Тази среща не е за всички.
Тя е за онези, които вече усещат, че нещо се изплъзва.

• Кога: 21.04.2026 г. (сряда), 19:00 ч.
• Къде: Студио „Поглед.инфо“, пл. „Славейков“ №4А, ет. 2
• Продължителност: 90 минути

Формат:
Първа част – разговор с госта
Втора част – въпроси от публиката

Какво получавате:
✔ Достъп до студиото на „Поглед.инфо“
✔ Възможност да зададете личен въпрос
✔ Среща с госта след края на предаването
✔ Обща снимка с д-р Гълъбова

Важно:
Местата са силно ограничени
Достъпът е само с предварително закупен билет: https://epaygo.bg/1225961307    и на място.
Моля, бъдете в студиото поне 20 минути преди началото

Ако усещате, че този разговор ви е нужен — не го отлагайте.