Изборната нощ премина с много търпение от страна на членовете на секционните комисии и мълчание при попълване на протоколите – България

Изборната нощ премина с много търпение от страна на членовете на секционните комисии и мълчание при попълване на протоколите. Не липсваха и свалки. По-интересните моменти, запечатани от камерите на ЦИК, прегледа репортерът на БНР Добромир Видев.

Изборът на видеоматериали от секциите е напълно случаен, а записите са подготвени така, че да не е скучно. Избрани са само най-интересните моменти или онези, които съдбата е избрала да се случат точно в изборната нощ.

„Запазете тишина, защото всичко се записва“.

Макар и да не е нова за изборите, техниката за снимане все още създава проблеми.

„Да го спра и да го пусна отново освен?“

Дали заради това, или заради друго… част от видеоизлъчването от секциите беше обърнато с главата надолу или настрани. Онези, които не се бяха постарали да си направят пробата, останаха така за постояннно.

„Аз виждам в момента, че камерата е настрани, трябва да се обърне по някакъв начин. Не го пипайте, така трябва да е. Точно така. Съвсем нормално ви виждам. Леко надолу“.

Правителството е изпълнило задачите си по подготовката на вота прозрачно и в срок
Въпреки инструкциите, ако от СИК са ги потърсили, доста от камерите снимаха празните бюра при броенето на бюлетините и попълването на протоколите. Част от видеоматериалите разкриваха, че някои от действията стават „зад кадър“ и с почти телепатична комуникация между пишещите изборните документи. На места записите бяха хванали и разговори, които не са на български.

450 камери ще бдят в Шумен
Други видеоматериали показваха, че дори и да се снима цялостната процедура, в кадър се виждаха къси летни поли, голи гърбове, части от бирени коремчета, ръце, торсове. И то винаги в онази момент на свещенодейственото отчитане на народния вот в протоколите. Част от видеата бяха снимани като за „Тик-Ток“- кратко, по секунди.

Токът обаче създаде на места доста сериозни притеснения.

А в секция в Петрич гръмна лампата. И запали нещо в стаята с протоколите.

„Спокойно! Събирай багажа и отиваме в другата стая“.

В Петрич се оправиха бързо, но в секция във Враца дълго смятаха гласовете на фенерчета.

“ Това не ми се беше случвало“, „Българска работа!“, „Няма невъзможни неща“. „Сега да ни обещетят“.  

„Как ви се вижда, господин редакторе, това средство с изгасване на свещите, а? Не е лошо в някои случаи“, както беше попитал Алеко Константинов преди стотина и няколко години.

„Да, ама как ще печатим?“

Е токът в секцията във Враца дойде.

„Не се радвайте! Идва, спира“.

Токът дойде, но машините си тръгнаха. Същата секция беше забравила да си вземе флашките от машините, за да си напише протоколите. А докато се усетят, машините вече пътували към София.

„Флашките са отзад. Те са в машината. Не са извадени“.

Няма статистика на ЦИК колко от членовете на СИК са нови хора. Как врачанската секция се е справила без флашките. Това ще си е обица за постоянно действащата ЦИК, която явно ще трябва да си прави по-адекватни обученията. Но факт – дори и опитните СИК-аджии срещаха проблеми. Като тези от друга врачанска секция. Те си бяха загубили листче от машинното гласуване. Други – от Асеновград, се чудеха къде да опишат независимите кандидати за евродепутати, като Кузман Илиев.

„Имаме пуснати електронни бюлетини за Кузман, нямаме гарафа 5 в листата за партии и коалиции в протокола. Тези два броя къде ги слагаме?“

Освен трудностите, камерите са хванали и тук-там някой цветист коментар.

„Тия кои беха, бе? ИТН – особено па ей тия много са направили. Смешки ми приказват“.

Както и флиртове между по-младите членове на комисиите в юнската жега на 9-ти срещу десети. Но, както се казва: „По-добре работата да върви задружно“.

„9 ,10“

Както си помагаха в тази секция, отколкото да се карат в друга една – софийска.

„Защо не оставиш този телефон? Да му диктуваш и да върви работата? Недейте се правете на интересни“.

Работата трябва да върви. Защото изборите се правят заради хората и бъдещето на държавата. А не заради политиците, които трябва да са наясно, че както държава без пенсионери е държава без корени – по надпис от един сопотски пенсинерски клуб, превърнат в секционна комисия – така и политици без избирателите са държавници без… държава.