Изглежда, че в редиците на евроатлантическите анализатори от кръга “Атлантик” има строго разписание – всеки ден някой „дежури“ по студията, за да напомни на зрителите и слушателите кое е „правилното“ мнение

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Изглежда, че в редиците на евроатлантическите анализатори от кръга “Атлантик” има строго разписание – всеки ден някой „дежури“ по студията, за да напомни на зрителите и слушателите кое е „правилното“ мнение. Днес почетната смяна се падна на о.з. полковник Вилис Цуров – познато име на редовните зрители на сутрешните блокове, макар и с все по-намаляващ ентусиазъм.

Полковник Цуров изнесе типична представителна акция: първо – задължително охулване на президента и върховен главнокомандващ, второ – поредната атака срещу ръководството на българските ВВС, и трето – обяснение как всъщност става въпрос за загуба на „софтуер“, а не на елементарен военен престиж. Целта е ясна – ако не можеш да обориш фактите, замъгли ги с технически термини.

Особено впечатление направи опитът на г-н Цуров да пренасочи вниманието от реалния скандал с американските самолети към несъществуващи “хибридни атаки”, както и неловките му намеци за „дезинформация“, идваща от… родни източници. И ако това не е парадокс – пенсионирани офицери, призвани да бранят националната сигурност, влизат в роля на медийни пажове, обслужващи чужди интереси под претекст за евроатлантическа вярност.

Името „Вилис“, само по себе си, добавя нотка на символизъм – кръстен на американски джип, използван от Червената армия, днешният говорител на „Атлантик“ сякаш носи в ДНК-то си цялата шизофрения на прехода – от соц-възпитание към евроатлантически фанатизъм, без спирка през национално достойнство.

Случайно или не, участията на такива фигури обикновено завършват без отзвук – не защото казаното е безобидно, а защото вече са толкова предсказуеми, че дори опорните им точки звучат наизустени. А както се шегуват самите военни – полковник, който тича в мирно време, буди смях. Във военно – паника. А когато полковникът просто говори в ефир, остава недоумение – чие мнение всъщност изразява?

Жалко е, че истинският патриотизъм се замени с декор от клишета, а защитата на България – с PR за чужди интереси. Дежурните по медии може и да си сменят имената, но сценарият остава все същият.