Изгря като звезда, изгоря като пламък

Село Лютиброд, Врачанско, не е особено голямо и не е особено известно. Но понякога едно малко село ражда история, която цяла страна помни.

Никола Марков Николов — познат на всички като Колката — е роден там на 14 октомври 1923 г. и е обесен на 13 октомври 1943 г. във врачанския затвор, един ден преди да навърши 20 години. По законите на Царство България от онова време пълнолетието е настъпвало на 21 години, което означава, че Колката е бил непълнолетен с цели две години. Действащото право забранявало изпълнението на смъртна присъда над непълнолетни. Властите решават проблема бързо и елегантно — просто променят закона. После изчакват точния момент и изпълняват присъдата, докато юридически той все още е дете.

Никола Марков учи във Врачанската гимназия, където като ученик става член на Работническия младежки съюз. В учебната 1942–43 г. вече е ремсов отговорник на гимназията и член на Околийския комитет на РМС във Враца. Успоредно с това е ятак на партизаните от отряд „Гаврил Генов“ в Дванадесета Врачанска въстаническа оперативна зона — което на практика означава да укриваш хора, да заличаваш следи и да живееш с пълното съзнание какво те чака, ако те хванат. Хванали го.

На 12 февруари 1943 г. властите се опитват да го арестуват. При опита за задържане Колката убива придружаващия го полицейски агент. Заловен е скоро след това, изправен пред съд и осъден на смърт. Тогава идва онова, което превръща случая от съдебна история в нещо по-мрачно: режимът не изчаква Никола Марков да порасне достатъчно, за да го убие законно. Вместо това променя закона и прибира бесилото точно навреме — на 13 октомври 1943 г., двадесет и четири часа преди момчето да навърши двадесет години.

Никола Марков не оставя след себе си мемоари, завещание или политическа програма. Оставя само постъпките си — укриването на партизани, съпротивата при ареста и смъртта в нощта преди рождения ден. Народната памет в Лютиброд и Мездра не го е забравила. Читалището в Лютиброд носи неговото име. На 29 ноември 1980 г. в Мездра е открит мемориален комплекс в памет на двамата ремсисти — Тотка Илиева-Роза и Никола Марков-Колката — дело на скулптора Илия Беширов.
Историята му не принадлежи на нито една идеология, макар различни епохи да са го присвоявали от всички страни. Тя принадлежи на онзи прост и неудобен факт, пред който политическите интерпретации са безсилни: деветнадесетгодишно момче от Врачанско е решило, че несправедливостта не е нещо, с което просто се живее. Платило е с живота си за тази решимост — на цена, пресметната до часа от тези, които са го убили.