Изказване и отговори на въпроси на медиите на Сергей Лавров по време на съвместната пресконференция с генералния секретар на ОДКБ Т. Ш. Масадиков

Москва, 10 ноември 2026 г.

Уважаеми дами и господа,

Току-що приключи съвместното заседание на Съвета на министрите на външните работи, Съвета на министрите на отбраната и Комитета на секретарите на съветите за сигурност на държавите членки на Организацията на Договора за колективна сигурност. Заседанието премина в дух на разбирателство и беше ползотворно. То ни позволи не само да обменим мнения по основните проблеми на нашия регион и международната обстановка като цяло, но и да подпишем редица решения, включително проекти на споразумения, които ще бъдат представени на утрешното заседание на Съвета за колективна сигурност с участието на нашите държавни ръководители.

Като председател на ОДКС през настоящата година Русия провеждаше политика на последователно задълбочаване на интеграционните процеси във всички направления, свързани с усъвършенстването на дейността на Организацията и повишаването на нейния международен авторитет. В основата на нашата работа бяха приоритетите, определени от президента на Руската федерация Владимир Путин за периода на руското председателство на ОДКС. Особено внимание отделяхме на взаимодействието между министерствата на външните работи и поддържането на необходимото равнище на координация в основните международни организации и форуми, включително ООН. Благодарни сме на съюзниците за последователната подкрепа на всички наши инициативи през всички етапи на руското председателство на ОДКС.

Много от документите, които споменах, ще бъдат представени за разглеждане на заседанието на Съвета за колективна сигурност. То ще се състои утре в Кремъл под председателството на Русия. По-специално бяха приети няколко проекта на декларации, включително заключителната декларация на предстоящата среща на върха, както и декларация за ролята на междупарламентарното сътрудничество и координацията на усилията в борбата срещу тероризма.

Значително внимание беше отделено на укрепването на отбранителния потенциал на ОДКС. В това отношение особено значение ще имат разгледаните днес проекти на решения на Съвета за колективна сигурност, свързани с усъвършенстването на организацията на противовъздушната отбрана в рамките на ОДКС и дейността на колективните авиационни сили. При подготовката им е отчетен опитът от съвременните бойни действия, натрупан от Въоръжените сили на Руската федерация.

Очаква се нашите държавни ръководители да подпишат и проекта на Споразумение за Парламентарната асамблея на ОДКС, която тази година отбелязва своята 20-годишнина.

Отчетохме високите темпове на развитие на сътрудничеството в областта на биологичната сигурност. Този въпрос придобива все по-голяма актуалност. Днес се договорихме да предложим на държавните ръководители институтът „Микроб“ към Роспотребнадзор да получи статут на основна организация за изследване на проблемите в областта на биологичната сигурност.

През следващата година предстоят две годишнини: 35 години от подписването на Договора за колективна сигурност и 25 години от създаването на ОДКС. Договорихме се да отбележим тези събития със специални прояви.

Наред с конструктивните въпроси бяхме принудени да обсъдим и неизпълнението от страна на Армения на задълженията ѝ по Устава на ОДКС, свързани с ежегодните вноски в бюджета на нашата обща организация. Тук няма място за двусмислени тълкувания. От 2024 г. насам, вече повече от две години, Ереван не превежда членския си внос. Поради това беше поставен въпросът за прилагане спрямо Република Армения на разпоредбите на член 25 от Устава на ОДКС. Проектът на съответното решение предвижда временно отнемане на правото на Армения да предлага свои граждани за длъжности в органите на Организацията, определени по квоти, както и лишаване от право на глас до пълното изплащане на задълженията. Този проект също ще бъде разгледан утре на заседанието на Съвета за колективна сигурност.

Искам обаче да подчертая, че дори след приемането на това решение арменските ни колеги на практика ще запазят всички основни права, произтичащи от Договора за колективна сигурност, включително самото право на колективна сигурност.

Изслушахме информацията на министъра на външните работи на Таджикистан Сироджидин Мухриддин за основните приоритети на председателството на Душанбе в ОДКС през 2027 г. Ще оказваме необходимото съдействие за осъществяването на тези приоритети, за което всички говориха днес. Решено беше следващото заседание на Съвета на министрите на външните работи на ОДКС да се проведе в Таджикистан през първата половина на 2027 г. Ще ви информираме.

Въпрос: Как държавите членки на ОДКС оценяват заплахите за енергийната инфраструктура и центровете за обработка на данни на фона на опитите на украинските въоръжени сили да нанасят удари по руски нефтопреработвателни предприятия и центрове за данни? Как се оценяват рисковете и вероятността украинските въоръжени сили да нанесат удари по територията на държави членки на Организацията, ако руски центрове за обработка на данни бъдат преместени там?

Сергей Лавров: Що се отнася до втората част на въпроса, няма защо да се учудваме на действията на киевския режим, който с помощта на западни оръжия, западни спътникови данни и други средства за насочване, предоставяни от Запада, атакува обекти не само дълбоко на територията на Руската федерация, но и в други държави.

Многократно е била атакувана инфраструктурата на газопровода „Турски поток“, като са му нанасяни доста сериозни щети. Имаше и няколко случая на нападения срещу инфраструктурата на Каспийския тръбопроводен консорциум, сред основните акционери на който са американските компании „Мобил“ и „Шеврон“, както и, разбира се, казахстанската страна. При един от тези случаи дори беше поразен танкер, принадлежащ на компанията „ЕксонМобил“. За съжаление западните ни колеги предпочитат да не говорят за това, но фактите са упорито нещо.

Затова не изключвам възможността в определен момент, обзет от подобна агресивна ярост, киевският режим да започне да „наказва“ и нашите приятели и съюзници. Напълно е способен на подобно нещо. За да предотвратим подобно развитие, наред с мерките за значително укрепване на защитата на обектите от критичната инфраструктура на територията на Руската федерация, днес вече бяха приети и решения, които, както казахме, ще бъдат представени за одобрение на държавните ръководители. Те се отнасят преди всичко до усъвършенстването на организацията на противовъздушната отбрана и дейността на колективните авиационни сили. Освен тези решения съществуват и други възможности, които ще бъдат използвани в максимална степен.

Въпрос: Успоредно с днешното заседание в Абу Даби започна нов кръг преговори между Русия, Украйна и САЩ. Според Вас кое днес е основното препятствие пред прекратяването на огъня, постигането на траен мир и окончателното приключване на конфликта в Украйна? Европейците буквално се стекоха там. Почти всички европейски държави вече имат свои представители в Абу Даби. Защо Москва не допуска европейците до масата на преговорите?

Сергей Лавров: Предлагате да сваляме самолетите им ли?

Въпрос: В никакъв случай.

Имам и втори въпрос, свързан с конфликта около Иран. Днес президентът Доналд Тръмп, след срещата си с министър-председателя на Катар Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани, написа, че военната фаза на войната с Иран вече е приключила, поне доколкото правилно съм разбрал изявлението му. Предприемат ли Русия и Китай някакви дипломатически усилия, за да предотвратят възобновяването на военните действия между Иран и САЩ? Как оценявате възможностите да бъде предотвратено ново избухване на този конфликт?

Сергей Лавров: Вие сте много опитен журналист. „Няколко въпроса“…

Що се отнася до преговорите в Абу Даби, доколкото разбирам, те вече са започнали. През това време ние участвахме в работните заседания и все още не сме успели да проследим новините. Убеден съм обаче, че още днес ще наваксаме пропуснатото.

Вече съм имал възможност да се изкажа по тази тема. По предложение на американските посредници преговорите са посветени на обсъждането на параметрите на бъдещата архитектура на сигурността на Украйна, Русия и целия наш регион. Можем да кажем — на европейската сигурност.

Това е принципен въпрос, защото всичко, което в момента чуваме от Брюксел и от други столици на държави от Европейския съюз, се свежда до настояването за незабавно прекратяване на огъня. Урсула фон дер Лайен заяви, че не може да има никакво обсъждане на параметрите на архитектурата на сигурността, докато не бъде постигнато устойчиво примирие. Отново същата стара логика. На всяка цена трябва да се „спечели време“ за техните „подопечни“ от киевския режим и то да бъде използвано за възстановяване на понесените военни загуби. Ние няма да се съгласим с подобен подход. Това вече е заявявано многократно.

Що се отнася до участието на европейците, те са отлетели за Абу Даби. Нека си поседят в хотела. Американците заявиха, че преди преговорите с нашата делегация ще проведат срещи с украинците и европейците. Вероятно за да се „заредят с техния бодър дух и стремеж към траен мир“.

Не смятам, че това е особено перспективен начин на работа. Но ние нито можем, нито желаем да пречим на американците да разговарят с когото сметнат за необходимо, ако според тях това би помогнало на преговорите. Ще видим.

Самата идея първо да бъдат ясно определени параметрите на бъдещата архитектура на сигурността и едва след това да се пристъпи към уреждането на руско-украинския конфликт е напълно разумна.

Украинско-руският конфликт започна, защото киевският режим категорично отказваше да изпълнява договореностите за колективна, обща сигурност, подписвани от 2014 г. насам. Споразуменията от 2014 г., Минските споразумения от 2015 г., договореностите от Париж през декември 2019 г. и накрая тези от Истанбул през април 2022 г. Всичко това беше уловка на киевския режим. Те изобщо не възнамеряваха да изпълняват поетите ангажименти. Западните „покровители“ на този режим насърчаваха саботирането на споразуменията, подписани с тяхно участие. Затова няма да се съгласим на поредното примирие или прекратяване на огъня, както и да бъде наречено то, без да е ясно какво ще последва.

Планът на Европа е много прост. Те дори не го крият. Веднага след прекратяването на огъня възнамеряват да въведат „стабилизационни сили“ на територията, контролирана от киевския режим. Вчера, едновременно с преговорите в Абу Даби, около дванадесет държави от Европейския съюз започнаха военни учения на територията на Полша. Засега в тях участват едва 2800 военнослужещи от тези страни. Сценарият на ученията предвижда въвеждане на войски в Украйна за защита на киевския нацистки режим от Руската федерация. Обръщам внимание на това. С тази своя концепция, чието осъществяване ние, разбира се, няма да допуснем, те искат да укрепят сегашния нацистки режим.

И още една бележка относно намеренията на Европа. Урсула фон дер Лайен заяви, че първо трябва да има примирие, а след това да се обсъжда архитектурата на сигурността. Друга представителка на брюкселската бюрокрация заяви, че Европейският съюз няма да допусне уреждане на конфликта, при което да бъдат отчетени интересите на Руската федерация. Това всъщност е всичко, което може да се каже по този въпрос.

Що се отнася до изявлението на президента на САЩ Доналд Тръмп, че във Вашингтон вече не разглеждат военни сценарии, надявам се това действително да е така. Ние и Китайската народна република непрекъснато подчертавахме необходимостта от връщане към мирното уреждане на конфликта чрез политически и дипломатически средства. Активно подкрепяме и посредническите усилия на Катар, Пакистан и Египет. Неотдавна Саудитска Арабия организира посещение в Иран на представители на няколко държави от Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив.

В контактите си с държавите от региона Русия неизменно отстоява необходимостта от политическо уреждане и постигане на договорености за бъдещото съвместно съществуване в този взривоопасен регион. Това се прави както на президентско равнище, така и от мен лично. Разбира се, съседите — Иран и арабските монархии — трябва да установят работещо взаимодействие. В идеалния случай, както предвижда нашата концепция за сигурност в региона, трябва да бъдат предприети стъпки за изграждане на доверие, включително мерки за укрепването му и за осигуряване на прозрачност във военната област.

Убеден съм, че това е в интерес на всички държави, стига външни сили да не им пречат. За съжаление засега външните участници играят разрушителна роля, както се случи с Исламабадския меморандум, подписан от ръководителя на Иран и лично от президента Доналд Тръмп. Въпреки това Израел отказва да изпълни първата му точка, в която се посочва необходимостта от ненамеса във вътрешните работи на Ливанската република.

Израелските ръководители открито заявиха, че това няма да се случи, точно както открито заявиха, че няма да има никаква палестинска държава. Затова постигането на споразумение все още не означава, че то ще бъде изпълнено. Перспективите за уреждане на ситуацията в района на Ормузкия проток и в по-широкия район около Арабския полуостров, бих казал, изискват да бъде разгледано и положението в протока Баб ел Мандеб. Трябва да се намери начин да бъдат удовлетворени законните интереси на хутите в контекста на йеменската криза.

Между другото, в тази връзка, що се отнася до хутите, искам още веднъж да припомня, че през 2023 г. по инициатива на Саудитска Арабия беше разработена „пътна карта“ за уреждане на конфликта в тази част на Арабския полуостров. Тази „пътна карта“ беше приета както от представителите на законното правителство на Йемен, така и от представителите на „Ансар Аллах“.

Буквално преди няколко седмици в Атланта, в рамките на срещата на министрите на външните работи на Г-20, разговарях с министъра на външните работи на Кралство Саудитска Арабия Фейсал бин Фархан Ал Сауд и той ми потвърди, че в Рияд продължават да смятат тази „пътна карта“ за актуална.

Затова, когато обсъждаме различни действия, включително в ООН, трябва да имаме предвид това обстоятелство и да не предприемаме стъпки, които биха подкопали перспективите за постигане на споразумение въз основа на саудитската „пътна карта“.

Въпрос: Министър-председателят на Армения Никол Пашинян по-рано заяви, че интересът на страната към ОДКС е окончателно изчерпан. Означава ли това, че Армения окончателно ще напусне официално Организацията, и постъпвало ли е съответно заявление?

Сергей Лавров: Такова заявление не е постъпвало, както не е постъпвало и заявление за напускане на Евразийския икономически съюз. Въпреки че, доколкото си спомням, преди повече от година в Армения беше приет закон за започване на официален процес на присъединяване към Европейския съюз, което е несъвместимо с членството в Евразийския икономически съюз. Между другото, самите арменски ръководители, включително Никол Пашинян, признават това. Президентът на Руската федерация Владимир Путин също многократно е говорил по въпроса. Става дума за напълно различни фитосанитарни и други норми, за съвсем различни митнически режими и така нататък. Но Армения не е подала заявление за напускане нито на Евразийския икономически съюз, нито на ОДКС, въпреки че по отношение на Организацията на Договора за колективна сигурност министър-председателят Никол Пашинян заяви, че тя вече не представлява интерес за Армения, тъй като според него „ОДКС е безполезна“. Всичко това обаче си остава само на думи, без да е подкрепено с каквито и да било официални документи.

Ние, като хора, които спазват закона и поетите договорни задължения, днес се договорихме да представим за разглеждане от държавните ръководители решение за временно преустановяване на назначаването на арменски граждани в Секретариата и за временно отнемане на правото на глас на Армения в ОДКС. Това е в пълно съответствие с член 25 от Устава на нашата организация, според който, ако задълженията към бюджета на ОДКС обхващат период, по-дълъг от две години, съответната държава трябва да бъде лишена от право на глас. Но ние не затваряме вратата.

Струва ми се, че когато Никол Пашинян казва: „Аз, разбира се, вървя към Европейския съюз, но от мен искат референдум, за да може арменският народ да избере къде му е по-добре — в Евразийския икономически съюз или в Европейския съюз. Ще направя този избор, когато официално подам заявление и получа отговор“, това вече няма да бъде избор. Това ще означава да постави собствения си народ пред свършен факт. Приблизително същата логика наблюдаваме и по отношение на ОДКС, когато той заявява, че Организацията вече не отговаря на интересите на Армения, защото не удовлетворява потребностите ѝ в областта на сигурността. Но ако това е така, тогава трябва да я напусне. Ако искат ние да изгоним Армения, няма да го направим.