ИЗВЪНРЕДНО! Фатален ден за ГЕРБ. Борисов крие тежка истина

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

ГЕРБ се оказва в един от най-неприятните си политически капани от години – независимо дали издигне собствен кандидат за президент, или остане извън пряката битка, партията може да плати висока цена. Политологът Димитър Ганев вижда риск от унизително трето място само няколко месеца след парламентарния вот. Социологът Боряна Димитрова отива още по-далеч – според нея зад колебанието вече личат две различни вътрешни сили, едната около Бойко Борисов, а другата около Делян Добрев.

Борисов избира между две лоши решения

За Димитър Ганев дилемата пред лидера на ГЕРБ е много по-тежка от обикновения въпрос дали партията трябва да има кандидат за президент. По думите му Борисов практически трябва да избира между два варианта, всеки от които носи политически риск.

Ако ГЕРБ участва със собствен кандидат, идва опасността от слаб резултат. Особено неприятен сценарий би бил партията да остане трета. „Има го и притеснението от третото място – само 5-6 месеца след парламентарните избори, когато ГЕРБ бяха твърдо втори, сега да се окажат на трето място“, посочи Ганев.

Това би имало значение далеч отвъд самия президентски вот. Загубата може да създаде усещане, че партията е тръгнала надолу, а подобна психологическа инерция трудно се спира. Президентските избори не определят парламентарно мнозинство, но са национален тест за сила и всяко сериозно отстъпление веднага се превръща в политически аргумент срещу губещия.

Ако ГЕРБ обаче не издигне кандидат, другият риск е собствените й хора да останат без битка, която да ги държи мобилизирани. Борисов вече публично заяви, че лично е против самостоятелна кандидатура, макар във формацията да продължава дискусията. Той подчерта, че партията се нуждае от време за обновяване и мобилизация преди местния вот.

За Ганев именно местните избори са голямата стратегическа цел. Там ще се решават кметства, общински съвети, местни структури и реалното присъствие на партията в страната. И ако президентският вот остави след себе си разочарование или демобилизация, сметката може да бъде платена по-късно.

В ГЕРБ вече се виждат два центъра

Боряна Димитрова поставя проблема още по-дълбоко – не толкова в изборната аритметика, колкото във вътрешната архитектура на партията. Според нея през последните седмици са станали видими две различни групи с различен поглед към риска.

Едната е концентрирана около централното ръководство и хората, които определят парламентарното поведение. Те виждат по-голямата опасност именно в участието на президентските избори – евентуален слаб кандидат и нисък резултат могат да нанесат ненужен удар върху партията.

Другата група е много по-близо до активните структури по места. За тези хора президентският вот е начин активистите да бъдат държани в готовност, да водят кампания и да поддържат пряк контакт с избирателите преди местните избори. От тяхна гледна точка отказът от битка може да се окаже по-опасен от самата загуба.

„За първи път се очертаха два потенциални центъра на власт – единият около Бойко Борисов, а другият център е около Делян Добрев“, обобщи Димитрова.

На Националното събрание на ГЕРБ на 30 август Добрев беше освободен от Изпълнителната комисия, но едновременно с това се превърна в един от най-гласовитите защитници на идеята партията задължително да има свой кандидат за президент.

Точно тук е и тънката опасност за Борисов. Ако въпросът беше само „кандидат или без кандидат“, решението можеше да се вземе чисто тактически. Но ако зад двата избора вече стоят различни групи в партията, всяко решение неизбежно ще остави едната от тях неудовлетворена.

Неучастието също може да има цена

Димитрова оценява на над 50% вероятността ГЕРБ в крайна сметка да не издигне собствен кандидат. Това съвпада и с публичното настроение на Борисов, който обяви, че е против такъв ход и предупреди, че собствен претендент може да раздели десния вот.

Но точно при отказ от участие започва другата сметка. Местните структури, които са свикнали да водят всяка голяма национална кампания, могат да останат без собствена кауза. Част от електората ще трябва сам да избира между чужди кандидати, а партията ще загуби възможността да измери собствената си мобилизационна сила.

Затова опасността за ГЕРБ не е непременно някакъв драматичен вътрешен разрив още утре. По-неприятният сценарий е постепенното натрупване на недоволство – централата да спечели тактическата битка за президентския вот, но структурите да влязат по-слаби в много по-важната за тях местна война.

Инициативните комитети

Ганев и Димитрова коментираха и масовото използване на инициативни комитети. Според Ганев това е начин кандидатът да покаже, че не е затворен в рамките на една партия и да потърси подкрепа далеч извън нейното ядро.

Логиката е проста – президент не може да бъде избран само с твърдите избиратели на една формация. Затова около кандидатите се събират обществени фигури с различен профил, които трябва да отправят сигнали към различни групи.

Ганев обаче подчертава, че красивата гражданска опаковка не отменя партийното значение. Историята на президентските избори показва, че до балотаж обикновено стигат кандидати, зад които има мощни политически структури. Без голяма партия зад гърба си шансът остава малък.

Йотова и Гюров тръгнаха по различни пътища

По отношение на самата кампания Димитрова вижда отчетлива разлика между двата водещи подхода. Илияна Йотова се позиционира в по-традиционна президентска роля – церемониална, институционална и близо до хората.

При Андрей Гюров и Георги Кандев стратегията е друга – повече социални мрежи, ТикТок, Фейсбук и опит да бъде привлечена по-млада публика. Димитрова обаче оценява част от този подход като „пресилен и изкуствен“, а и напомня, че точно младите избиратели традиционно участват по-слабо във вота.

Това прави президентската кампания сблъсък не само между кандидати, но и между два различни начина да се търси избирателят.