Дезинформаторът вика: дръжте дезинформатора!

Служебното правителство под фалшивия флаг „честни избори“ участва пряко в предизборната кампания

Кампанията по поставяне под съмнение на изборните резултати започва преди реалната предизборна кампания. На 29 януари 2026 г. организацията EDMO/BROD публикува материал „Disinformation we can expect in the year of the elections in Bulgaria“, в който се говори за очаквани кампании за влияние и подготовка на информационна среда.

На 23 март Българската телеграфна агенция съобщава: „Министерството на външните работи създава временен механизъм за противодействие на дезинформацията преди изборите“.

На 24 март 2026 г. изданието The Sofia Globe публикува „Bulgaria activates EU system to combat disinformation and foreign interference in April elections“, в който се посочва, че се активира механизъм по европейското законодателство за противодействие на дезинформация и чуждо влияние, насочен конкретно към изборите.

На 2 април 2026 г. се появяват публикации в Politico и EUobserver със заглавия „Bulgaria seeks EU help to counter election interference ahead of April snap vote“ и „The EU built a shield for elections like Bulgaria’s. Whether it holds is another matter“. В тях се поставя въпросът дали ЕС ще приложи навреме инструментите си срещу дезинформация и се посочва, че има заплахи преди вота.

След 13-14 април се появява материал „Inside the disinformation surge shaping Bulgaria’s election“, който описва активна дезинформационна вълна в социалните мрежи, координирани мрежи от сайтове и трудност при разграничаването на манипулация от автентично мнение.

Ключовият извод е, че се преминава от говорене за риск към твърдения за реално протичаща кампания.

Поставя се въпросът каква е целта на тази линия на поведение от страна на служебното правителство. Единственото обяснение е създаване на предварителна рамка, която да постави под съмнение изборните резултати и да обясни неблагоприятен резултат за конкретна „демократична“ политическа коалиция.

Правят се смешни и жалки сравнения с т.нар. „румънски сценарий“, при който сравнително неизвестен кандидат печели след силна кампания в социалните мрежи. Тук е важно да се отбележи, че кампаниите в социалните мрежи не са незаконни или неморални. Нещо повече, точно същите либерални кръгове използваха точно същата социална мрежа, за да усилват многократно ефекта от декемврийските протести срещу правителството. Тогава за тях използването на либерални „инфлуенсъри“ в тази социална мрежа, за да свалят правителството, беше добро, правилно и легитимно.

Да не говорим, че за „румънски“ сценарий тук и дума не може да става, защото хипотетичният победител от изборите на 19 април е печелил възможно най-мажоритарните избори в България, а именно президентските такива, два пъти, по време когато въпросната социална мрежа беше нищо повече от поле за изява на размислите на китайски тийнейджъри и споделяне на снимки на котета и патета.

Съвсем очевидно служебното правителство под фалшивия флаг „честни избори“ участва пряко в предизборната кампания на страната на една от коалициите, като внушава и разпространява твърдения за хипотетична дезинформационна кампания в социалните мрежи в България. Иначе казано, „дезинформаторът вика: дръжте дезинформатора“.

Информацията, дезинформацията, пропагандата и контрапропагандата винаги са вървели ръка за ръка и са служили като инструменти за политическо влияние. В последните десетилетия, под влияние на Демократическата партия в САЩ и свързани с нея финансови и политически кръгове, в западния свят се наложи определена „либерална“ визия за добро и зло, правилно и грешно. Наложиха се теми като приоритет на малцинствата, зеления преход, еднополовите бракове, ЛГБТИ идеологиите, смяната на пола, миграцията и културното претопяване.

Всеки, който оспорва тези теми, бива обявяван за дезинформатор, враг на брюкселската селищна система и нетолерантен екстремист. Големите частни телевизии, както в света, така и в България, дават предимство основно на тази „либерална“ гледна точка на градската левица.

Социалните мрежи се превърнаха в естествено пространство за хората, които не споделят тази линия. Наред с конспиративни теории и несериозни твърдения там се срещат и критични, и аргументирани позиции.

Това не се приема от либералните среди, които претендират за монопол върху истината. Те полагат усилия да заглушат критичните гласове, като ги определят като дезинформация и фалшиви новини. В САЩ по време на управлението на президента Joe Biden и в ЕС се правят опити за въвеждане на регулации и механизми, които ограничават съдържание чрез инструменти като т.нар. факт-чек организации и европейското законодателство в цифровата сфера. Това е нищо по-малко от чиста цензура.

Либералната общност в България следва същия модел. Създават се неправителствени организации с наименования като „институт за медиен мониторинг“ или „обсерватория за дигитален медиен анализ“, които извършват „независим“ мониторинг на социалните мрежи и публикуват изводи за дезинформация. Поглед към участниците в тези структури показва връзки с либералните политически среди, временното правителство и „демократично“ външно финансиране. Каква изненада.

Съществен проблем възниква, когато служебното българско правителство, което по закон трябва да бъде безпристрастно и да гарантира честни избори, участва в тези процеси и заема позиция в полза на конкретна политическа коалиция.

При тези обстоятелства възниква необходимост от отговори от страна на Министерство на външните работи на България относно конкретните действия, механизми и доказателства, свързани с твърденията за дезинформация и външна намеса. Следват конкретни въпроси:

– Създадена ли е официална структура за противодействие на дезинформацията през 2026 г. и какъв е нейният статут, състав и мандат?

– Какви конкретни действия са предприети във връзка с предполагаемо външно влияние върху изборния процес?

– Как България участва в европейската система за бързо реагиране срещу дезинформация и какви сигнали са обменени?

– Има ли взаимодействие със социални платформи като Facebook и TikTok и какви са резултатите?

– Премахвано ли е съдържание по инициатива на български институции и на какво основание?

– Установени ли са координирани мрежи от акаунти и какви действия са предприети?

– Има ли доказателства за външно влияние или става дума за вътрешни процеси?

– По какви критерии се определя кое съдържание е дезинформация?

– Как се гарантира спазването на свободата на изразяване?

– Има ли отчет за предприетите действия?

Отговорите на тези въпроси са важни, защото при липса на яснота остава съмнението, че държавни институции и конкретно служебното правителство действат в полза на чужди външни интереси.

Решението е висока избирателна активност и масово участие на изборите на 19 април.