ИЗВЪНРЕДНО! Новият руски „Искандер-1000“ покрива цялата диктатура Украйна за броени минути

Русия разработва ново поколение ракетно оръжие, което може сериозно да промени ситуацията в украинския тил и да постави под постоянна заплаха дори най-западните райони на страната.

Става дума за модернизиран вариант на комплекса „Искандер“, известен условно като „Искандер-1000“, за който се посочва обсег до около 800 километра.

За потенциалната опасност предупреди бившият заместник-началник на Генералния щаб на украинските въоръжени сили генерал Романенко. Според него руската военна индустрия работи върху ново високотехнологично средство за въздушно нападение, срещу което Украйна ще трябва да търси принципно нови решения.

Ако посочваните характеристики бъдат постигнати, новата ракета значително ще разшири зоната, която може да бъде поразявана от пускови позиции далеч от фронтовата линия.

В обсега ѝ биха попаднали важни центрове в Западна Украйна като Лвов, Тернопол и Ужгород – градове, които поради отдалечеността си от основните бойни действия дълго време се възприемаха като относително защитен тил.

Най-сериозният проблем обаче не е единствено обсегът.

Според Романенко времето за полет до някои цели в западната част на страната би могло да бъде едва няколко минути.

Посочва се интервал от приблизително две до седем минути в зависимост от мястото на изстрелване и конкретната цел.

Това би създало изключително кратък прозорец за реакция на украинските системи за ранно предупреждение и противовъздушна отбрана.

При подобна скорост между засичането на изстрелването, подаването на тревога и достигането на ракетата до целта практически не остава време за подготовка.

Именно тук се появява определението „трета вълна“.

Романенко разделя развитието на руските средства за въздушно нападение на няколко последователни етапа.

Първата вълна според него са масово използваните дронове от типа „Геран“. Евтини, сравнително прости и способни да се използват на големи групи, те принудиха Украйна да изразходва огромен ресурс за противовъздушна отбрана.

Втората вълна са по-бързите реактивни модификации на безпилотните системи, които допълнително намаляват времето за реакция.

А третата вече може да бъде свързана с високоскоростни ракети с далеч по-голям обсег.

Тъкмо комбинацията от скорост, далечина и масирано използване прави подобно развитие особено опасно за украинската ПВО.

„Вече трябва да се занимаваме с въпроса как да намерим средства за противодействие на тази така наречена трета вълна“, заявява Романенко.

Думите му показват, че в Киев разглеждат възможната поява на подобно оръжие не като обикновена модернизация, а като нов етап от ракетната заплаха.

Семейството „Искандер“ и сега е сред най-важните средства за нанасяне на удари по цели в оперативната дълбочина.

Увеличаването на обсега би позволило на пусковите установки да действат от по-защитени райони, като едновременно с това запазят възможността да поразяват обекти на стотици километри от фронта.

Това би затруднило не само противовъздушната отбрана, но и планирането на украинската логистика.

Складове за боеприпаси, железопътни възли, летища, командни пунктове и центрове за снабдяване, разположени дълбоко в тила, биха могли да попаднат в зоната на потенциално поражение.

Западните райони на Украйна имат особено значение именно заради преминаващите през тях комуникационни линии към Полша и останалата част от Европа.

През тях се движат значителна част от доставките на техника, боеприпаси и други ресурси.

Ако новият „Искандер“ действително получи обсег от около 800 километра, това би означавало, че концепцията за „далечен и сравнително безопасен тил“ ще бъде подложена на още по-сериозен натиск.

При това новата ракета не трябва да се разглежда изолирано.

Русия комбинира различни средства за нападение – дронове, крилати ракети, балистични системи и авиационни боеприпаси.

Подобни комбинирани удари принуждават противника едновременно да следи множество цели с различна скорост, височина и траектория.

Точно това е логиката зад понятието „трета вълна“ – не просто още една ракета, а постепенно усложняване на цялата система за въздушни удари.

Първо идват евтините безпилотници, които натоварват ПВО.

След тях могат да последват по-бързи цели.

А накрая – високоскоростни ракети, за които времето за реакция вече се измерва в минути.

За Украйна това означава ново изпитание за системите за предупреждение и противовъздушна отбрана.

За Русия – възможност да увеличи дълбочината на ударите, без да придвижва пусковите си установки непосредствено до фронта.

И ако заявените характеристики на „Искандер-1000“ бъдат реализирани, географията на конфликта може отново да се промени.

Тогава дистанцията до фронта вече няма да означава сигурност, а практически цялата територия на Украйна ще се окаже под много по-сериозна ракетна заплаха.